Дело на българите

Ако решим да проверим кое най-голямото внушителното дело на човешките ръце в Европа, от справочниците ще научим, че това е Адриановия вал (или Адриановата стена). Той е дълъг 117 км и пресича о-в Британия от изток на запад. Представлява каменна стена, висока 3 и дебела 2 м, по протежението на която има изградени 78 укрепени форта. Цялото съоръжение е построено от римляните през II век и предназначението му е да брани римските провинции на острова от непокорените каледонци на север. Въпреки информацията в справочниците обаче има един друг вал, който е почти три пъти по-дълъг, но за съжаление не толкова добре известен, освен на специалистите историци.

Новаковата бразда, известна още и като Северна Новакова бразда (в отличие от другия подобен български вал във Влашката равнина - Сюдика, наричан и Южна Новакова бразда) е най-внушителния паметник на земленото строителство в Европа. Дължината на съоръжението е над 330 км. То започва от брега на Дунав, южно от с. Хинова, в близост до пролома Железни врата. След това върви в посока изток, като на места направлението се сменя на югоизток или североизток. Приключва на 30 км североизточно от Плоещ в полите на Карпатите. Представлява землен вал с височина над 4 м и окоп с фронт от север. Предназначението му е било да брани българските земи в Отвъддунавска България от аварски нападения и е изграден още в първите години от установяването на Аспарух на юг от Дунав след победата при Онгъла (680 г.). Името му идва от запазената до кр. на XIX в. легенда, че валът (който в ново време вече е доста слегнал и народното творчество го оприличава на широка бразда през Влашката равнина) е изграден от Баба Новак, който бил първият човек, разорал дивата влашка степ, и същевременно създал браздата, за да се брани от нахлуващи врагове. В това предание точно са отразени и двете основни причини за създаването на най-голямото човешко творение в Европа.

Българите обаче не се ограничават само с това велико строително дело. Те изграждат и друг вал, този път от камък, който се явява абсолютен аналог на Адриановата стена в Британия. От Констанца на Черно море (на изток) до Черна вода на Дунав (на запад) те построяват т. нар. Каменен вал - дълъг 54 км, висок 4 м, с дебелина от 2 м и снабден с 24 крепости по цялото си протежение. Изграден през IX в., неговата цел е била да брани вътрешните български земи в днешна Южна Добруджа и Лудогорието от нахлуващи от север номадски нашественици.

Българската държава изгражда и други подобни съоръжения в периода VII - IX в., но Новаковата бразда и Каменния вал са най-внушителните. Следите от тях са ясно видими и до днес, но за съжаление подробна информация за тях трудно може да бъде намерена, освен в специализираната литература. Причината се крие във факта, че и двата вала се намират извън днешната българска територия и са в Румъния. Румънските историци са положили титанични усилия да припишат изграждането им на римляните, даките, гетите, готите, византийците, дори на някакви измислени средновековни румънци (припомням, че румънската нация е създадена през 1861 г.), но тъй като всяка една от тези теории е колкото бързо съчинена, толкова и бързо оборена, днес предпочитат да мълчат по темата. От своя страна нашата историография също не изтъква особено това огромно българско дело, поради което днес със сигурност има повече българи, които знаят за Адриановата стена, отколкото такива, знаещи за Новаковата бразда.

Е, научни изследвания, книги и статии не липсват - но в ограничен тираж. Ако някой българин реши да посети валовете обаче, ще му бъде трудно. Не че някой ще го спре. Просто трябва да ги издирва, защото за тях в Румъния указателни табели няма. В популярните европейски сайтове за туристически пътувания също липсват сведения. В крайна сметка се оказва, че най-голямото строително съоръжение в Европа, дело на българите, е оставено да тъне в пълно забвение...

Костадин Костадинов

kostadin.eu