Започна възстановяване на находища на кримски чай в района на град Малко Търново. Дейностите се изпълняват по проект „Устойчиво управление и устройство на природен парк „Странджа” и договор за безвъзмездна финансова помощ № 01К-5113326-С-004, в рамките на процедура В0161Р0005/11/3/3.2/06/27 „Изпълнение на дейности за устройство и управление на природни паркове”,
Кримският чай е многогодишно тревисто растение, което расте по варовити скалисти терени и скални пустоши около град Малко Търново, разпръснато и фрагментирано в местностите Пейково, Докузак, Големият и Малкият валог.
Географският ареал на този вид обхваща Балканския полуостров, Крим и Мала Азия. Неговото по-широко разпостранение в миналото в Странджа, през последните 30-40 години е силно ограничено, на границата на изчезването.
На юг от Малко Търново, в Турска Странджа, кримският чай е по-често срещан по карстовите пазлаци /скалисти пространства/ и масово се бере и продава като изсушени цветове на пазара в Лозенград /Къркларели/. Тъкмо поради тази причина - чрез бране и изкореняване на коренищата - около Малко Търново той е изчезнал. Върху рохкавите и изветрели варовикови скали кримският чай расте в „джобчета” от почва на пукнатините, неустойчиво захванат с корените и лесно откъсван при издърпване, когато се берат цветовете.
За запазване на единственото находище на кримски чай в м. Докузак е обявена защитена местност. В миналото кримски чай се е срещал и в карстовите степи на Южна Добруджа, но днес вероятно е изчезнал.
По проект”Устройство и управление на ПП „Странджа”, финансиран по ОПОС 2007-2013 г.” се изпълнява договор за ,,Попълване на естествените находища на кримски чай в Природен парк „Странджа” в м. Пейково, в землището на гр.М.Търново, чрез засаждане на растения от целевия вид, отгледани в разсадникови условия.
Засаждането се изпълнява чрез изкопаване на малки дупки с помощта на кирки и с последващо мулчиране с почвени подобрители и торфена смес, и защита от ерозия чрез ограждане със скални късове.
Кримският чай бързо възстановява популациите си при запазване на семеносните цветни класове и разпръскване на семената по скалистата повърхност на варовития терен. Затова много важно е да се запазват естествени туфи и новозасадените растения в местообитанието.
Заедно със кримския чай в т.н. гариги, които са останки от храсталачни средиземноморски съобщества – маквиси, се срещат и други средиземноморски храсти, като филирея, жасмин, зайча сянка, бодлив залист, космат дъб, източен габър и други сухоустойчиви растения.
Кримският чай е билка с многостранио въздействие за тонизиране на организма и стимулиране на имунната система. Използва се като запарка от чай.
Кримският чай се поддава на градинско отглеждане и се продава на пазара като разсад.
Дълг на всички посетители на Парк „Странджа” е да пазят редките и защитени растения, някои от които са единствено представени в Странджа.