На Лаута мислят най-вече за оцеляване, подготовка и селекция са на заден план

Локо (Пд) изпраща една от най-противоречивите години в своята история. Черно-белите завършиха „на мускули” и „на самотек” миналия сезон, абсолютно по същия начин започнаха настоящия, а сега ситуацията никак не се е променила. Цяла година най-важният въпрос на Лаута не бе как ще се представи отборът в шампионата, а дали въобще ще оцелее.

Точно поради тази причина сега никой не прави смели планове за бъдещето. Просто защото в клуба няма пари, няма спонсор…

А иначе има всичко останало – традиции, солидна фенска маса, качествен треньорски щаб и доста прилични футболисти за нивото на родната „А” група.

Дали ще има светлина в тунела на Лаута, само времето ще покаже…

Черно-белите бяха сочени за абсолютни аутсайдери в първенството, защото започнаха своята предсезонна подготовка точно 10 (десет) дни преди първия официален мач срещу Левски. Това стана факт, след като бившият вече собственик Константин Динев реши да прехвърли акциите си на фенското Сдружение „Бъдеще за Локомотив”.

До този момент Емил Велев водеше подготовка в Банско със съвсем други футболисти (с малки изключения естествено). Новият наставник Неделчо Матушев трябваше да прави селекция в движение и в интерес на истината, се справи доста добре с тази на пръв поглед невъзможна мисия.

Впоследствие Матушев напусна и отборът бе поет от клубната легенда Христо Колев – Бащата. Макар и без необходимия лиценз, гениалният халф от 80-те и 90-те години постигна така нужното обединение и резултатите рязко се подобриха.

От изиграните 19 шампионатни срещи Локо (Пд) загуби 9, спечели 5, а в още 5 завърши наравно. Най-добрите мачове на тима бяха срещу Левски (два пъти по 1:1), Славия (1:1 и 2:0 на Овча купел) и Литекс (2:0 на Лаута).

Безспорно обаче феновете на „смърфовете” ще запомнят полусезона най-вече с епичната битка срещу вечния враг Ботев в турнира за Купата на България. Черно-белите отстраниха съперника си след два великолепни двубоя (1:1 на Лаута и 2:1 в Коматево).

Откритието на сезона определено е Бирсент Карагарен. Асеновградският Гарет Бейл реализира детската си мечта да играе за представителния отбор на своя роден клуб. Отхвърлен от Лаута, когато навършва 18 години, Карагарен се завърна по-надъхан и мотивиран от всякога. Затова и феновете го обявиха за най-перспективния млад футболист на отбора и го поставиха непосредствено след безспорния номер 1 – Мартин Камбуров.

Клубът се издържаше през настоящия полусезон най-вече с парите от телевизионните права и приходите от посещаемост. На Лаута отчетоха около 1000 продадени абонаментни карти, което бе абсолютен рекорд в клубната история. Имаше естествено и постъпления от други рекламни договори, но като цяло това е крайно недостатъчно, за да се осигури мечтания бюджет от 1,5 милиона лева.

В края на годината името на Локомотив Пловдив най-често се споменаваше около разразилия се скандал с черно тото. Бивши и настоящи футболисти бяха разпитвани от съответните служби заради екзотичната подготовка в Испания през януари и февруари 2014 година. Разследването все още продължава, така че тук най-добре да се коментира нещо, когато то стане факт…