След кабинета „Орешарски“ заварихме огромен дефицит от над 4 процента, който превишава всякакви европейски критерии и икономически разум

- Госпожо Стоянова, разработването и приемането на държавния бюджет за следващата година е много важен период. Като председател на комисията по бюджет и финанси в 44-тото Народно събрание смятате ли, че успявате да балансирате различните интереси?

-  Бюджетът на държавата е като бюджета на едно семейство – за да си позволиш определени разходи, трябва да имаш съответните приходи. Нашето предложение за финансова рамка отразява по най-концентриран начин политиката , която ГЕРБ води и ще продължи да води и през следващата година.

След кабинета „Орешарски“ заварихме огромен дефицит от над 4 процента, който превишава всякакви европейски критерии и икономически разум. С прогнозата на правителството с министър-председател Бойко Борисов всяка година намаляваме дефицита, така че през 2020-а да сме на баланс нула – колкото са приходите, толкова да са и разходите, което е нормално.

Както вкъщи си избираме приоритетите, които да финансираме – примерно за образованието, за дрехите и обувките на децата, така е и в държавата. Правителството е избрало за най-важен приоритет образованието. Точно там е насочен и най-големият дял от допълнителните разходи, който да доведе не само да увеличаване на учителските заплати, но и до сериозно повишаване качеството на образованието. Можем да си го позволим, защото очакваните приходи за следващата година са с 2,7 милиарда лева повече в сравнение с 2017-а.

- Реалистична ли е тази прогноза?

- Непрестанно нарастващите приходи са функция на растежа на икономиката. През 2016 г. отчетохме ръст от 3,6 процента, очертава се 2017 г. да приключи с плюс 4 на сто, какъвто растеж предвиждаме и за 2018 г.

Безработицата падна до изключително ниски нива. В момента тя е 6,5 на сто, догодина се предвижда спадът да продължи до 6,2 процента. В повечето региони безработица практически няма, а в Пловдив е почти нулева. Проблеми има в определени райони в Северозападна България, където на хората наистина им е по-трудно и търсят помощта на държавата.

Щом имаме повече приходи, можем да си позволим и повече разходи. Затова в бюджета за 2018 г. залагаме с 2,5 милиарда лева повече разходи в сравнение с тази година.  

- Къде отиват тези два и половина милиарда?

- Отново са насочени в приоритетните области. Един милиард отива в социалната сфера: 400 милиона – за здраве, 560 милиона – за пенсионната система, и останалото е за различни плащания и доплащания в социалната сфера. Например макар и с малко  – на 40 лв., но повишаваме детските надбавки. Същевременно обаче с въвеждането на още едно стъпало над изисквания  досега 400 лв. минимален доход на човек, семействата, които могат да получават такива помощи, се увеличават с 20 000.

Близо милиард са и парите за повишение на заплати – 740 милиона, но заедно с осигуровките стават 960 милиона. Те са основно в образователната сфера, сигурността и ангажираните със социалните дейности. За да привлечем квалифицирани кадри в училищата, които качествено да учат и възпитават нашите деца, трябва да предложим по-добро възнаграждение от досегашното. Повече заслужават и социалните работници, които освен че работят при трудни условия, са и с много ниски заплати. Увеличение на доходите се предвижда също в библиотеките и читалищата, където проблемът е същият. Сигурно пак ще има недоволни, но харчим толкова, колкото можем да си позволим. 

- Как ще коментирате лансирания от БСП „алтернативен бюджет?

- На социалистите им е присъщо да харчат повече отколкото събират. Здравето, казват те, трябвало да се подобри кардинално. Това можело да стане, когато болниците престанат да бъдат търговски дружества. Дали са търговски дружества или някакъв друг тип лечебни заведения, финансирането ще остане същото – през Здравната каса, по пътеки, според броя преминали пациенти и видовете заболявания. Не виждам какво ще се промени с наименованието.

Другото им предложение в сферата на здравеопазването е  да се платят 500 милиона лева за дълговете на болници. Смятате ли, че е справедливо да се дадат от нашите данъци на болници, които неизвестно или известно защо са в дълг? Може някои наистина да имат нужда от подпомагане, но това трябва да се заяви след съответните анализи от техния принципал – Министерството на здравеопазването. Смятаме, че пари не бива да се хвърлят ей така на калпак  на всички.

По отношение на образованието казваха да махнем делегираните бюджети, защото пречат, а сега говорят друго: нека останат, но парите да не са според броя на учениците, защото по този начин се създават условия за фиктивни бройки.

- Не е ли така?

- Ние също сме отчели, че този начин на формиране на делегирания бюджет наистина има проблеми. Затова през 2018 г. той ще се определя по два критерия – освен броя на учениците, от значение ще е и броят на паралелките или групите в учебните и детските заведения. Това на практика ще стимулира да не се раздуват паралелките с прекалено много деца.  

Предвидени са също компоненти съобразно вида на институцията и нейното местоположение, така че да се осигури допълнително финансиране за по-малки училища в по-малки населени  и отдалечени места, където условията са по-специфични. Убедени сме, че това е по-правилният подход. От БСП просто казват парите да не следват ученика, но не е ясно каква алтернатива предлагат.

- БСП има идеи за промени в данъчната политика. Не намирате ли в тях нещо рационално?

- Много говорят за така наречената политика по доходите, която те смятат, че трябва да се води чрез промяна на данъчната система: минималният доход от 510 лв. да не подлежи на облагане с данък, следващата група от хора, получаващи доходи между 510 лв. и 3300 лв., колкото е максималният осигурителен доход, да се облагат с 10 процента, тези с доходи между 3300 и 10 000 лв. – с 15 на сто, а получаващите над 10 000 лв. месечно – с 20 процента.

Хем искаме да запазим 10-процентната данъчна ставка за основния брой работещи, повечето от които получават между 510 и 3300 лв., хем искат да има необлагаем минимум, който на практика освобождава от облагане много хора.

Ако се анализират статистическите данни, ще се види, че броят на хората със заплати от 3000 лв. до 10 000 лв. са 68 000 души при 2 900 000 работещи, а тези с над 10 хиляди лева заплати, които ще плащат 20 процента данък, са 8500. Едното просто не може да компенсира другото. Ако се въведе подобна ставка, приходите в бюджета ще намалеят с 1 милиард 133 милиона лева. Откъде ще се компенсират – БСП не казва. То не е и нужно да отговарят, защото те не управляват, нито ще правят бюджет, нито ще го изпълняват. Едно е два правиш бюджет, който трябва да изпълниш, другото е да приказваш приказки като на пазара. Това трябва да се знае.

- Разминаване има и по отношение на пенсиите…

- Предлагат преизчисление на всички пенсии към средния осигурителен доход към 2013 г. Но това ще е изкуствено увеличение и сметките сочат, че годишно ще струва около 1 милиард лева, тъй като пенсиите преди 2013 г. са изчислявани върху по-нисък осигурителен доход. Няма да има справедливост, защото основният замисъл на пенсионната система, смисълът на осигурителната вноска е да се стимулира внасянето във фонд „Пенсии“ и то да бъде обвързано с това, което ще се получава после. Напоследък хората, които се осигуряват през по-голямата част от своя трудов път върху по-високи доходи, получават и по-високи пенсии.  

- Казахте, че безработица практически почти няма, но хората се оплакват предимно от ниските заплати. Как доходите на работещите в България поне ще се доближат до тези в по-богатите държави?

- Ние от ГЕРБ смятаме, че българската икономика има нужда от преструктуриране. Трябва да стимулираме предприемачите да инвестират в иновативни, високо технологични производства, които съответно носят висока добавена стойност. При работата на ишлеме чуждите компании, които правят поръчките, изцеждат цената. Целта е да привличаме производства с висока цена на продукта, която да вдигне доходите.

Това се случва в България, но постепенно и бавно, а не с магическа пръчка. Добрият пример и наша гордост е „Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ в района на Пловдив. Тук наистина идват нови технологични производства. Неслучайно в програмата на ГЕРБ е записано, че подобни икономически зони ще се правят и в други градове по примера на ТИЗ. Високите технологии се нуждаят от обучени квалифицирани кадри, което директно кореспондира с образованието като наш основен приоритет.   

В Пловдив вече няколко години със съвместните усилия на Министерството на образованието, общината и бизнеса в учебните заведения се развиват  специалности, каквито са нужни на фирмите.  Макар че процесът е бавен и труден, аз съм оптимист, защото устойчивото развитие не се случва изведнъж.