Западните Балкани оценяват високо българското Председателство на Съвета на ЕС, сочи проучване на „Галъп Интернешънъл“

След Българското европредседателство страните от Западните Балкани чувстват България по-близка, а приносът на българските власти е оценен високо. Това гласят данните са от изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено на територията на Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора.

Българските усилия за Западните Балкани са довели до ръст в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Неразпознаваемостта му намалява чувствително с 16 пункта за една година. Това означава, че България получава активна роля в масовото съзнание на тези страни.

С 44% положително отношение, Борисов е в най-изгодна позиция спрямо лидерите в региона. Сравнително високи положителни оценки, например, има и Ердоган (43%), но там и отрицателните оценки са високи. Следващите в класацията по одобрение след Борисов и Ердоган са сръбският премиер Ана Бърнабич с 37% и министър-председателите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев.

Българският принос е усетен и страните от Западните Балкани са възприели по-скоро позитивно българската роля. Това се отразява и във възприятията за българския премиер, който в последната една година повишава разпознаваемост в страните от Западните Балкани и сред тези шест общества сега се ползва с най-високо доверие сред останалите глави на изпълнителната власт в региона. 

В страните от Западните Балкани надделяват онези, които смятат, че България помага за Европейската интеграция на страната им (58%) срещу онези, които смятат, че България не помага (42%). Това е резултат от акцентът, който България постави върху темата за евроинтеграцията на тези страни.

В Албания 81% споделят мнението, че България помага. В повечето останали страни дяловете на съгласните се движат около 50%, а в Черна гора делът е 58% и расте с 10 пункта спрямо предната година, респ. с 10 пункта намалява делът на обратната опция.

В близката до България Македония пък сред местната албанска общност мненията са силно положителни – 76% оценки, че България помага и ръст от цели 40 пункта спрямо предходната година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на яростната и равностойна политическа битка между двете основни партии в страната. Подялбата на мненията доказва необходимостта от още по-активни връзки с Македония. Повече активност ще е нужна и по отношение на мюсюлманите в Босна и Херцеговина, както и в Косово, например, където оценките са по-умерени и културната близост с България не е толкова силна.     

Оценките за позитивен принос идват на фона на иначе неясната перспектива, като Брюксел и големите европейски столици очертаха за Западните Балкани.

Заради тази неяснота няма и съществена промяна в последната една година в очакванията на западнобалканските общества кога ще бъдат приети в ЕС. Най-голям е оптимизмът сред албанските общности на Балканите.