Началото, или как стана така, че палми растат в България

Като много други важни неща и това, че палми растат в България е открито случайно. През есента на 1973 г. в Историческия музей в Пловдив решават, че четирите палми са вече твърде тежки, за да бъдат пренасяни по стръмните стълби вътре в сградата и ги оставят навън. Те взели, че оцелели след зимата и хората решили да ги засадят направо в земята. Колко малки са били палмите по това време се разбира от подреждането им в градината. Не само, че са засадени твърде близо една до друга, но и между тях са добавени растения източна туя (Thuya orientalis). Очевидно е, че никой не е предполагал колко големи могат да станат палмите в една градина в Пловдив. На снимката се вижда една от палмите в двора, засадена настрани от останалите три и Христо, човекът който ги е засадил.
Тогава никой не е знаел какви са тези палми. Днес знаем, че това е Trachycarpus fortunei. Никой не може да даде достоверна информация за техния произход. Но поколението от тези палми показва повишена студоустойчивост (потвърдено опитно и от Д. Козаров в дисертационния му труд).
През следващите 10-15 години след засаждането на палмите в двора на музея в Пловдив още няколко растения от същия вид се появяват в по-топлите райони на страната - Кресна, Пловдив (на няколко места), Черноморието. От всички тях най-голямо значение за нашата история има една голяма мъжка палма, която много от вас вероятно са виждали - тя расте в градина в Несебър, почти на края на новия град, на пътя в посока стария град. Тази палма, макар и вече с повече от 7 метра стъбло е засадена около 1985 г. В същият двор има още две по-малки палми. Голямата палма е донесена от Сочи (Русия), а по-малките са от опитната станция в Слънчев бряг.
В опитната станция в Слънчев бряг са доказали отличната студоустойчивост на поколението на палмите от музея в Пловдив. Те започнали опити с растения, получени от пловдивски семена. През първите години при тях цъфтели само женски палми и те били опрашвани с прашец от мъжката палма в Несебър. В резултат били получени голямо количество семена и малки палми от тях. След това голяма част от младите растения били предоставени на общините за засаждане по улиците на морските ни курорти. Само година по-късно палмите по улиците навсякъде били изкрадени (това учудва ли ви?) и единствените, които останали били тези пред полицейското управление в Слънчев бряг. Те вече са огромни великолепни екземпляри и са там до днес. От останалите палмички едва няколко десетки се появяват по-късно в някои дворове по Черноморието. За съжаление точно тогава започват промените у нас и вече никой няма интерес да дарява безвъзмездно палми на общините или на частни лица.
Но началото вече е поставено и на поколението на несебърската и пловдивските палми е съдено да станат известни в цял свят.

/Източник: Кирил Донов, ПАЛМ ЦЕНТЪР/