В ден, в който чедата Божии почиват, Христо Бисеров извърши действие, което ни озадачи.
Не се е случвало в българската политическа история заместник-председател на Парламента да подаде оставка от всички постове – партийни и парламентарни.

И дори да напусне Народното събрание. При това с мълчание за мотивите, причините. Но пък с гръм и трясък. Болен човек така не постъпва. Така не постъпва и човек, който вярва в Бога. В политиката мълчанието често е злато, но не винаги затворените чекмеджета са пълни. Затова нека да отхвърлим и нека да се помолим, да няма нищо вярно във версията за тежка и трудно лечима болест. Впрочем, един заместник-председател на Парламента би трябвало да бъде под сигурен лекарски контрол, който за депутатите гарантира Правителствена болница. И в нашата клюкарска държава, ако е имало или има медицински проблем, би трябвало жълтата преса отдавна да го е надушила. Затова и отхвърлям тази версия. Нещо повече. Искам тя по никакъв начин да не е вярна. Животът на човека е ценност, която уважавам. Независимо кой е човека и какво е мнението ми за него като политик.

Остават „другите“ версии. Остава и тайнствеността, с която от години е обвито ръководството на ДПС. А там неочакваните ходове са винаги мотивирани от определени бизнес отношения. Независимо кой и в каква посока ги осъществява. Всесилният някога главен секретар на СДС Христо Бисеров практически осъществи трансформирането на СДС в партия под ръководството на Иван Костов. Той се ползваше с доверието на Костов и не случайно бе издигнат и за Председател на парламентарната комисия по национална сигурност. Именно тази комисия спря лустрацията като не я допусна във фризирания по командирски Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, приет от 38-то Народно събрание и обнародван в ДВ, бр. 63 от 1997 г.

Затова и гражданите са прави, когато ни обвиняват, че през периода 1997-2001 г. сме имали цялата власт, но не сме разкрили истината за това кой кой е в българската политика. На 27 февруари 2001 г. Христо Бисеров бе изключен от СДС. Причините останаха неизвестни, но тъй като в този период бях посланик в Полша, знам единствено, че и до днес в средите на СДС витаят слухове за „конфликт на интереси“ между него и премиера Костов, но не по партийни, а по бизнес въпроси и то главно в сферата на дейност на БУЛГАРТАБАК и изобщо по въпросите за износа,вноса и търговията с тютюн и цигари. Дали е така или не? Мълчи Костов. Мълчи и Бисеров.

Доброто политическо битие на Бисеров в ДПС и безспорните му заслуги тази партия да имитира преодоляване на „етническата“ си изолация, а и да функционира като удобна за БСП политическа патерица, говорят, че в случая не става дума за чисто политически гаф или конфликт. Истинският лидер на ДПС Ахмед Доган е запомнен с редица свои култови и символни фрази, зад които обаче се крие много конкретен смисъл – и когато той говори за „депесарски шут“ и когато „разпределя порциите“ в държавата. В случая с оттеглянето на Бисеров тези символни фрази не би трябвало да се изключват. Възможно е нещо да се е объркало с правилното „разпределяне на порциите“. Възможно е един от помощник готвачите да е забравил, че е само помощник. И Главният да му е показал вратата, преди обществото да е научило къде и как са объркани порциите.

Мълчанието и евентуално „болестта“ на Бисеров ще спасят парламентарното мнозинство, което трудно би преживяло втори скандал от типа „Пеевски“. А такъв би бил всеки скандал, който би хвърлил светлина по въпроса за „разпределението на порциите“ при днешното управление.

А и Бисеров отлично знае, че СГАЗИШ ЛИ ЛУКА НЯМА ХРИСТОС, НЯМА АЛЛАХ!

Източник: alexanderyordanov.com