Трол съм. Ама не от обикновените, герой на този, как се казваше, Прачет май, а от новите. Такъв съм отдавна, та не е много вярно като казвам „от новите”. Оказва се, че винаги съм бил трол. Ще припомня, че не съм наясно с приказната същност на троловете, каквито са в книгата, но имам известна информация за съвременните.
Тоест за себе си. Няма как да нямам, колкото и съм отчужден от това което правя. Живял ли си на мястото, на което аз съм живял и продължавам да живея, е невъзможно да не се превърнеш в трол, от тези, които отскоро безмилостно ги оплюват. Спрете!… Троловете не са виновни, че са тролове. Дори само защото е нямало как да не се превърнат в тролове. С времето от малък трол се превърнах в огромен трол. Направо гигант. Имам претенции към тролския си размер. И настоявам, че съм трол-гигант след дълъг живот в тази страна, и в никоя друга, за жалост. Израснал съм, мутирал съм, и продължавам да мутирам. Но сега няма да ви занимавам с опасенията си, в какво още може да се превърне един трол-гигант. Все още съм по-склонен да говоря за несигурността си, и за неосъществените си надежди. И едва тогава за недоволството и омразата. Вече съм наясно със себе си, и не ме бъркат разните анализатори, критикари и така нататък даващи мнение. Чувствам се като огромен трол, гигант, който понякога се смалява. Толкова се смалява, че дори става невидим. Дано можете да си го представите.

След като осъзнах същността си, оставих омразата ми да се разрасне, и сам се разраснах. Предполагам разбирате защо ви казвам всичко това. Не искам да съм анонимен гигант. С никнейм и така нататък фалшиви имена и заглавия. Нека се знае, че това съм аз. Не се срамувам. Няма как да се срамувам от същността си.
Естествено е да съм трол. За някои, разбрах, било обидно. За други напълно обидно. За мен е нормално. Намерих себе си в това прозвище. Трол бях, докато Тодор Ж. помахваше от взривения мавзолей, а аз и други тролове трамбовахме жълтите павета. И крещяхме: С партията напред!… Или назад!… Накъдето поиска партията, натам!…
Тогава бях вдъхновен трол. Ако тези около мен изкрещявах веднъж някоя от споменатите гадости, аз успявах да я изкрещя три, четири и дори пет пъти. Освен това успявах да отбележа, че партийният секретар е отбелязал факта. Същото се отнасяше и за двамата доносници, единият в ариегарда на маршируващия блок хора, другият – далече напред, с отворени като фунии уши. И затова крещях: партията, партията… и нейните ръководители!…
Най-накрая, успеех ли да избягам от редицата, вървях по страничните улички в обратна посока на манифестиращите човешки маси и си говорех сам. Псувах!…. И партията, мамка й, заедно с всичките й селяндури и ръководители, или каквито там бяха, мамка им. Тях най-интензивно мамосвах. Целият социализъм го изкарах на този режим. На манифестациите – с партията и ръководителите й напред, после – мамка й на партията и на онези изроди… На тях винаги два и повече пъти мамка им.
Бях готов до безкрайност да псувам. Но едва ли някой ме е чувал да го правя. Затова сега искам да се знае. Вървях и псувах и партията и тези другите,2 като се почне от Маркс и близките му брадатковци, та до последният каскет, любител на лова и ловните трофеи, окупирали държавното кормило.

След десети хората вече можеха да ме чуят. Но тогава предпочитах да повтарям каквото всички крещяха. Сигурно защото още бях неосъзнат трол. Едновременно мразех и обичах. Трябва ли да припомня кого подкрепях и кого мамкосвах. Не искам да си спомням за времето на онзи, когото с времето нарекох Черният Дявол на демокрацията. Хайде, мургавият!… Мургавелкото!… Но все по-често го виждам само черен. От черен по-черен. Огромни бяха очакванията, надеждите и ентусиазма, и болезнени поредните разочарования. Заради тях бях се превърнал в доброволен трол на демокрацията. Навсякъде я прославях, и нея, и делата й. После, след грандиозния провал, толкова бях се свил, толкова бях замрял, че едва не гласувах за Царя. Но още не бях се превърнал напълно в трол. И удържах желанието си. Но бях толкова зашеметен, толкова малко разбирах какво се случва, че можех да се превърна във всичко. Само не и в нормален човек. Никой в тази – нещо като държава – не искаше да има нормални хора. И почти бяха постигнали целта си. Нормални все по-рядко се срещаха. Имаше само тролове от едната страна, и тролове от другата. Едните крещяха и изписваха ругатни, и другите крещяха и изписваха ругатни. Троловете мразеха тролове. И аз бях един от тях.

Никога нямаше да бъда нормален човек. Знаех го отдавна, но вече бях се съгласил, а това беше основната част от процеса на превръщането ми в трол. Ще мразя това, което до вчера съм обичал и дори боготворил. Ама ти, значи, лъжеш, мой човек! – чувам някой да ме обвинява. Точно така! Лъжа, но повече от всичко съм лъган. Винаги, когато поискаха, успяваха да ме излъжат. С обещания и други подсладени лъжи. Не обвинявам себе си. Защото душата ми копнееше за нормален живот. Където бялото е бяло, а черното – знае се какво. Да се събуждам сутрин и да гледам с упование синьото небе. Но още по обяд вече имах основание да оплюя тези, на които предишната вечер свалях звезди, за да им е по-светло. И да си свършат по-добре каквото там са обещали да направят. Но разочарованието ме застигаше като електрическа мотриса, блъсваше ме, и ме отминаваше. Не веднъж, и не два пъти. И аз отново псувах, псувах ги псувах. И храчех. От най-черните и гадни храчки.

Този път не го правех по площадите, а във фейса. Още не съм стигнал до Туитъра. Но скоро и там ще се появя. Има кой да ми покаже пътя. Не съм сам. Хиляди сме. И какво като, разбрах, другите като мене плюели срещу заплащане. Аз го правя безплатно. Защото вече не мога да не го правя. И защото у нас всичко хубаво и благородно, за което са разказвали, обяснявали, обещавали и агитирали, само за няколко дни се превръща в уличен плювалник. Та дори и да го поставят да седи в парламента този плювалник, дори и да носи костюм и вратовръзка, не се променя. Даже и на по-високо място да застане. Смисълът на съществуването му няма да се промени, убеден съм. Винаги ще заслужава храчките и другата мърсотия, особено когато отново и отново има претенции, че не бил като другите. А от кои е тогава? Не се интересувам от отговора. На тези, които питат от коя партия е въпросния обществен плювалник, ще отговоря, че е от същата. Ама наистина от абсолютно същата!…

Източник: komentator.bg