Защото не е стабилна никоя идея, политика или империя, градена върху подпори от тролове

Скандалът със сравнението, което принц Чарлз направи между Путин и Хитлер, продължава да се разраства. Руското външно министерство очаква отговор и извинение от Форин офис; десните британски медии тържествуват и хвалят принца, че казал на глас това, което политиците не смеят, докато левите не обсъждат на глас казуса много-много, защото всъщност мислят като десните. В средата на второто десетилетие на 21 век в Европа привърженици на Путин останаха само националистите. Найджъл Фараж и Марин Льо Пен говорят за новия самодържец все едно Волен Сидеров им е писал опорните точки, ако и да не искат да имат нищо общо с „Атака“ – поне на декларативно равнище.
Всъщност сгрешихме – по-право е да се каже „националистите и БСП“. Председателят на ПЕС не намери нищо нередно в това да стои нахилен пред паметника на съветската армия докато някакви говедца в съседство горят знамето на ЕС и издигат плакати в подкрепа на Евразийския съюз. После се чудим на супер недипломатичния отказ на италианския премиер да приеме българския си колега часове преди насрочената среща, при това без да дава обяснения. И се смеем, ама ни е срам, докато вице-премиерът Даниела Бобева обикаля паметници на културата в Рим, защото няма никакви уговорени официални събития.
Утре обаче, ако някой ги постави нашите управляващи в режим да се обяснят за любовта си неудържима към Путин и всичко пост-съветско, те ще имат една подготвена патерица, на която да си подпрат опорните точки: мощната кампания по форуми и социални мрежи, организирана от Москва, за чиито истински мащаби се заговори едва сега. Дори днес да влезете в сайта на „Гардиън“, например, и да зачетете форума под която и да е статия, посветена на украинската криза или каквото и да било, свързано с интересите на Кремъл, организираните коментари ще ви избодат очите. Защото ние поне на това се научихме – да разпознаваме троловете под всякаква маскировка.
За тяхно съжаление, нито родните, нито путиновските стратези могат да успят всички и всичко като Кашпировски. И все ще се намери някой гнуслив премиер да те загърби демонстративно насред европейска столица или някой екстравагантно откровен принц, който да хвърли бомбата с нетактично груб коментар. И цялата организирана кампания лъсва като гащи на простѝр, а стъпилото върху нея самодоволство започва драматично да се клати. Защото не е стабилна никоя идея, политика или империя, градена върху подпори от тролове.