Има ли по-малко зло?

Някъде около емоциите, съвсем резонно възникнали с оглед Световното първенство по футбол и предстоящите летни отпуски, покрай ушите на нагледалия се на всичко българин премина тътенът от гръмовния развод между собственикът на Корпоративна търговска банка – Цветан Василев и дългогодишната му дясна ръка – Делян Пеевски.

За случващото се между двамата предупреждаваха от месеци запознати със задкулисието в бизнеса и политиката у нас, но някакси бе трудно да повярваш. Все пак тандемът правеше каквото си иска в България през последните седем години. Провеждаше медийни войни, подчиняваше вестници и телевизии на коропоративния си интерес – стреляше по серия неудобни на Василев и Пеевски бизнес конкуренти – Огнян Донев, Иво Прокопиев и т.н.

Доста често критиците на Борисов през неговия мандат го атакуваха за пасивността му по отношение на дуета, купуващ на килограм през това време представителите на Третата и Четвърта власт – магистрати и журналисти. Тогавашният премиер отговори простичко: „Банковият пазар е независим, медиите – също, аз не мога да им се меся в работата, казвайки какво да пишат.“ Въпреки очевидното, въпреки ясните знаци, че корпоративната банда се гласи най-накрая да си назначи министри и премиер сляпо вярни на групировката, ГЕРБ наивно пропуснаха покрай ушите си всички предупреждения. А че Василев и Пеевски ще се извъртят спрямо премиера, на когото довчера се кланяха бе повече от ясно.

Помним, че до парламентарните избори през 2009-та година най-охулваният политик на страниците на техните вестници беше кметът на София. Помним, че когато през пролетта на горепосочената година премиерът Станишев и БСП поведоха война срещу столичани, заривайки София с боклуци, то Ирен Кръства и и синът и Делян дадоха основната трибуна – плацдарм за атаки срещу кмета Борисов. Няколко месеца по-късно Бойко бе премиер, а „Телеграф“, „Монитор“ и Бареков се подмокряха и късаха ризите при вида на онзи, който по-късно нарекоха „Диктатора от Банкя“

Де да беше чак такъв диктатор, то нямаше да му се случи превратът от февруари 2013г. Когато Пеевски, Василев и подчинените им журналисти превърнаха справедливите протести на българските граждани срещу произвола на ЕРП-тата в някакво импровизирано народно недоволство срещу ГЕРБ и правителството на Борисов. За целта бяха впрегнати всичките ресурси на корпоративната банда, която вече искаше да излиза на светло назначавайки си за премиер фамозният експерт Олигарски. Като разбраха, че няма да им мине номерът спретнаха фамозната „Костинбродска далавера“, която открадна изразителната победа от ръцете на неизменния победител в изборните надпревари през последните 10 години.

Но идва „Видовден“ и проклятието застига всеки поотделно от „Костинбродските“ атентатори (както сполучливо написа журналистът Соня Колтуклиева). Застигна вече Василев с обиските в банката му, ще застигне Пеевски след есента когато за ДПС е отредена ролята на глуха опозиция. А Бареков – много просто, просто няма да помирише парламент, власт и каквото там сънува след 10-процента взети на основа десетки милиони, изляти от КТБ и Цветан Василев в личния им политически проект.

Напоследък при дискусиите за и против задължителното гласуване често се посочва следният пример: ако на балотаж отидат БСП и ДПС за кого трябва да гласува десният избирател? Много ясно, че няма да подкрепи ни единия, ни другия. И няма санкция на света, която би го накарала да промени решението си. Аналогична е ситуацията и след развода между Пеевски и Василев. Няма как разумният гражданин да избере по-малкото зло, защото злото все е голямо. Депутатът от ДПС и КТБ са като монетата на Двуликия от Батман – и от двете страни едно и също – разлика никаква.

Сега предстои да видим дали очертаващата се дясна власт ще има смелостта и волята да се разправи веднъж завинаги с корпоративната банда, станала най, ама най-уродливият пример за срастване между бизнeса и политиката в новата българска история. Най-гадният еталон за използване на съдебната власт, за потъпкване и погазване на журналистическите стандарти. За принизяване на журналистическата професия – дала на България премиери, депутати и видни общественици.

Рубиконът за ГЕРБ и десницата ще е разсичането на възела синоним за политическа мафия. Последният рубеж пред нормализация и европеизация на страната се явява и последната битка срещу Доган. Фронтът е открит, а пъпната връв между Сараите и контрола на държавата е Пеевски и неговата съдебна система – лека, полека, упорито и последователно оплетена в мрежите на ДПС.

Сега е моментът за разкрития – сега трябва Ситнилски да излезе да каже – този ме поръча. Сега трябва Роман Василев и Кокинов да разкрият кой точно е главният прокурор в държавата. И на кого слугува Цацаров – обвит в бяло, представян за чудо на чудесата от вестниците на Пеевски.

Неслучайно – едно от последните действия на успелия депутат, с което окончателно сложи ръка върху съдебната власт е назначаването на личен главен прокурор. Който днес да прати подчинените си срещу Василев, да се ослуша за Бареков и да замете сигнала срещу Пеевски. Преди година излязохме по улиците защото Пеевски прави каквото си иска с държавата, днес не сме мръднали и на йота.

Не искам да съм лош пророк, но ситуацията е пред ескалация, една капка и народът сам ще налага правосъдие – особено по отношения на успелия на 33 който така ни обязди, както турчин не ни е яздил.

Василев си отива, идва ред на неговото дете-чудо, разправата с който хич няма да е по вкуса на кукловода от Сараите.