Дали ще оздравеем?

Колкото по-бързо почнем да се лекуваме, толкова по-добре. Обществото ни е ранено, нацията е болна. Ако се вгледаме в себе си и се огледаме около нас, ще видим, че пораженията стигнаха до личното битие и собствената съдба на всекиго. Тепърва ще се опитваме да разберем кои са най-страшните загуби, които понесе държавата и всеки човек за година и нещо управленска наглост. Сега, когато имаме ясния хоризонт на 5 октомври, сигурно вече можем да почнем да пресмятаме. Отвън, зад Калотина, изглеждаме кошмарно. Правителството изцеди и сетната капка международен авторитет на България. Не само дето фондовете спряха, това бе ясно още миналото лято, че ще стане. Родината ни днес има образа на ненадежден и непредвидим субект, чиято власт обслужва външни интереси и нехае за народа си. В който сектор на обществения и икономическия живот пожелаете да погледнем, ще видим руини и безперспективност. Образование? За една година ни върнаха десетилетия. И да се чудим защо младежите не искат да следват и университетите не могат да си попълнят местата... Здравеопазване? Опасно за здравето. Бизнесът стагниран, инвеститорите уплашени бягат. Рай за престъпността. Оазис на безсмислените идиотски дрънкания на партньорите във властта за “колониализъм”. Ако не ги бяхме пропъдили, явно щяха наистина да почнат национализации.

Мисля обаче, че най-мащабното поражение, видимо съвсем явно, е покушението срещу обществения морал и нормалността. За една година власт озъбените управляващи постигнаха в падението на морала низини, които други страни и народи за десетилетия не са стигали. Без капка свян прокламираха двойните стандарти, при които на тях е позволено да тъпчат закона – и в Костинброд, и в Бобовдол, и в хиляди всекидневни случки. Не се засрамиха първо да изравнят петното и шамара с университетските професори като “граждани”, а после да дадат на своите първенството, което да накара хората да повярват, че въпросният антисемит е на власт. Не им мигна окото да горят знамето на Европейския съюз –нали самите са азиати, затова им е позволено да тъпчат европейското... Над всичко тържествуваше ехидната усмивчица, която крещеше: вижте как хубаво ви лъжа, пък и да не вярвате, на мен всичко е позволено. Това обаче не са лъжи невинни. Те бяха изтъкани от обида и презрение към собствения народ. Тази усмивчица съдържаше убедената комунистическа вяра, че стои над природните и физически закони.

Икономиката ще озддравее. Фондовете ще се възстановят. Как ще си върнем морала?