Точно по това време миналата година Радан и Москов бяха пред парламента и протестираха шумно. Днес странно мълчат

В дните преди разпускането на 42-то Народно събрание вървят ожесточени дебати около актуализация на бюджета и парите за здраве. Борисов застана на старата си позиция, че творението на Чобанов и Орешарски не струва. Старо предупреждение на ГЕРБ, датиращо от декември миналата година, когато се приемаше най-важният закон в държавата. По онова време експертите на опозицията твърдяха, че приходите са силно надценени, че амбициозните и напрегнати разчети ще рухнат, че както сме тръгнали, ще затънем в дефицит и милиардни заеми.

Въпреки старите дъвки на социалистите за замразилия икономиката Дянков, за липсата на необходимост от спазване на строга фискална дисциплина, в това число стриктно изпълнение на критериите от Маастрихт за ниско равнище на дефицита и външния дълг, към настоящия момент Борисов казва: "Икономиката е в колапс, пари в бизнеса няма, трябва да променяме цифрите, иначе наесен ще е погром".

На същото мнение са президентът и дори проваленият кабинет Орешарски. БСП, разбира се, имат друга позиция, но тяхната игра е проста и ясна. Колкото по-зле е държавата от октомври нататък, когато социалистите ще са в глуха опозиция, толкова по-добре за Мерджанов и компания. Нищо ново под слънцето, стари парламентарни трикове и номера, зад които фейсбук-коментаторите и дежурните форумни тролове съзряха коалиции, заговори, конспирации и ред други тайнствени мероприятия и съзаклятия.

Но защо от дебата отсъства Реформаторският блок? През миналата година, точно по това време, Радан и Москов бяха пред парламента. Там шумно протестираха срещу актуализацията на бюджета от мнозинството на БСП и ДПС. Вадиха аргументи и тези, даваха интервюта, обяснения, обикаляха по сутрешните блокове. Днес странно мълчат.

Не съзирам задкулисие, а по-скоро прочутото българско отпускане преди най-важния скок. При това дни след като зам.-председателят на ГЕРБ Цветанов натърти, че РБ е единственият възможен партньор на голямата дясна партия в евентуалното и бъдещо управление.

Вероятно след оставката реформаторите са се оттеглили в заслужен отдих. Вероятно го и заслужават. Само че стотиците хиляди потенциални гласоподаватели на Блока заслужават отговорите на следните два въпроса:

Има ли напрежение между младите в ДСБ и бившия председател Иван Костов?

Прехвърчат ли искри по оста Кунева-партията на Радан Кънев?

Ако съумеят да изчистят горепосочените подводни камъни, то изчезват всички спънки пред стабилното мнозинство на голяма дясна коалиция. В противен случай пак ще дойдат Станишев и Местан.