Цирковете в държавата през тази година показаха, че политическата система и в частност пасажи от приетата преди 23 години Конституция се нуждаят от сериозен ремонт. По-конкретно в частта описваща ролята на независимите органи, призвани да упражняват надпартиен надзор върху действията на политиците. В годините когато БСП и СДС писаха Основния закон все още не бе сигурно, че ще тръгнем по пътя към европейската интеграция. Влизането ни в НАТО и ЕС бе под въпрос, цивилизационният избор не бе направен. Все още твърде силни бяха старите комунисти и генералите от Държавна сигурност.

Пареха спомените от комунистическия член Първи, уреждащ ръководната роля на партията-държава, единствен суверен на властта в тоталитарното общество.

Съвсем естествено законодателят искаше да пресече възможността за центрирането и респективно консумирането на еднолична власт в може би най-важните сфери на новата, посткомунистическа българска държава – финанси и съдебна система. Практиката показа, че авторите на Конституцията е имало от какво да се страхуват.

През 1995г. управляваната де факто от Виденов и БСП Централна банка раздаде десетки лицензи за откриване на частни банки, допусна източването на финансовите институции, с действията и бездействията си спусна червен килим пред първите кредитни милионери. Изпълнявайки сляпо заповедите на онова правителство (член на което бе острието на социалистите по икономическите теми днес – Румен Гечев) БНБ пусна в обращение паричен ресурс без никакво обезпечение. Резултатите нямат нужда от кой знае какъв анализ – хиперинфлация, изгорели спестявания на стотици хиляди българи, фалит на банките и лева.

След Апокалипсиса БНБ получи сериозни правомощия за регулация и контрол върху търговските банки. Кризата от това лято обаче показа, че надзорните и функции лесно биха могли да бъдат пробити и насочени в правилната за някого посока. Стига да бъдат „хванати“ управителят или членовете на ръководството и мачът е решен. А когато става дума за бизнес на стойност милиарди, то един или двама „експерти“ не са проблем за олигарсите.

Именно тук се крие проблемът. Назначени от политиците на квотен принцип независими уж лица получават сериозна власт, която упражняват безотчетно и еднолично. Уж идеята е да са независими – няма как ръководството на БНБ да не е подвластно на партийните централи – Искров и подуправителите му се избират от Народното събрание, а тримата членове на Управителния съвет – назначени с указ на държавния глава.

Съвсем резонно гуверньорът изпълнява волята на ДПС – два пъти те му удариха рамо за избиране и преизбиране на високия пост. Хем независим регулатор, хем с партийна окраска – нещо като полубременна жена.

В съдебната система ситуацията е идентична, дори няма защо да се спирам особено на проблемите там. Основната причина за тях е в правилата, не в самите магистрати – дали е Сотир, Филчев или Татарчев – все тая.

Също като при БНБ не става ясна ползата от фигурата на Главния прокурор, върху който никой не упражнява контрол, концентрира огромна власт, но пък е избран от Висшия съдебен съвет – пореден „независим“ орган, половината от членовете на който са назначени от партиите в Народното събрание.

Решението оттук насетне е едно – отнемане на привидната независимост от институции, крепители на държавността и гражданския мир. В същото време управлявани от фигури без легитимност – за тях не е гласувал основния суверен на властта според горепосочената Конституция – гражданите.

Властта трябва да се върне в народа и по-точно в избрания от него парламент, там където са инструментите на публичната власт според представителната демокрация, в която живеем. А защо Народното събрание е най-дискредитираната институция в държавата, това е тема на друг анализ. Или по-скоро предизвикателство за нашите избраници след 5-и октомври.