Красимир Узунов: Действията на Миленко Неделковски не са солова акция

Общество

25-09-2016, 16:10

Снимка:

Facebook

Автор:

Агенция Фокус

Всичко от Автора

Още по Темата:

Божидар Димитров: Националният исторически музей ще възстанови разрушената плоча на Каймакчалан

Каракачанов пише на македонския президент заради поруганата плоча на Каймакчалан

Македонски дебил поруга плочата на Каймакчалан

Б.Димитров: Ще осъдя вандала, потрошил паметника на Каймакчалан

Македония да се разграничи от позорния акт на Каймакчалан, призова МВнР

Ген. Константин Попов: Връх Каймакчалан разказва за хората, които са поставяли идеала по-високо от живота си

Скандално! Македонското Външно не се разграничи от вандала Миленко?

А твоите деди, Миленко, като какви умряха там – като сърби, като българи?

В.Енчев: Македония да се извини или отзоваваме посланика ни

Андрей Ковачев: България и Македония трябва заедно да почитат всички паднали бойци във войните!

С тях е ангажирана македонската държава със съответните служби

Красимир Узунов президент на Агенция и Радио "Фокус", автор на книгата "Каймакъ-Чаланъ" и част от българската делегация почела паметта на загиналите български герои на 20 септември 2016 г.

Действията на Миленко Неделковски на Каймак-Чалан не са солова акция, тъй като с тях е ангажирана македонската държава и съответните македонски контраразузнавателни служби. 
Доказателствата за това са налице.
Паметният знак в чест за загиналите 3 120 български офицери и войници, е поставен от военнослужещи от 68-ма бригада "Специални сили" в края на май 2016 г. 
Учудващо е мълчанието, което последва от македонска страна през летните месеци, въпреки всичките публикации и интервюта, включително и с преки участници в поставянето на металната плоча на върха.
Междувременно през август тихомълком е направен и първият неуспешен опит паметния знак да бъде премахнат с камъни и метални предмети.
В краят на същият месец е насрочено частно посещение на Каймак-Чалан на сръбския президент Томислав Николич.
За посещението си президентът иска благословията на сръбският патриарх Ириней и го кани Сръбската православна църква да се присъедини към отбелязването на събитията на Солунския фронт преди 100 години.
На 16 септември 2016 г. президентът Николич посещава сръбското военно гробище в солунския квартал "Зейтенлик", посещава Каймак-Чалан и сръбското военно гробище в Битоля, където е посрещнат от македонския президент Георги Иванов. По време на визитата си сръбският президент е придружаван от президента на Република Сръбска, Милорад Додик, министъра на отбраната на Сърбия, висши военни и представители на сръбските сдружения в Македония.
По същото време на частно посещение в Охрид пристига правнучката на сръбския крал Александър Карагеоргиевич (1888-1934), Елисавета Карагеоргиевич, която е посрещната от официална делегация на охридската община (кмет и общински съвет) въпреки намеренията й да посети старата столица, заради пъстървата и охридския бисер.
Българското предложение за съвместно поклонение на Каймак-Чалан, като най-категоричен знак за помирение пред паметтта на над 8 500 български и сръбски офицери и войници, останали завинаги на върха, е отклонено деликатно.  
На 20 септември 2016 г. българска военна делегация, водена от началника на отбраната генерал Константин Попов, се поклони пред паметта на героите на връх Каймак-Чалан. 
За първи път, с благословията на българския патриарх Неофит и с разрешението на гръцката православна църква, беше отслужена заупокойна молитва за душите на всички загинали в боевете на Каймак-Чалан, без значение дали са българи или сърби.
По време на поклонението беше установено, че паметният знак на военнослужещите от 68-ма бригада вече е премахнат.
Венците и цветята от българските държавни институции бяха положени пред граничен камък 120, а в близост до него беше издигната пирамида от камъни, на която под българския флаг бяха запалени свещи.
В церемонията участват и гръцки висши военни.
Два дни по-късно, на 22 септември 2016 г., празника на българската независимост, гражданинът на БЮРМ и проправителствен журналист Миленко Неделковски си приписа заслуги в борбата срещу българите като съобщава, че се е изкачил на върха и е разбил с чук паметния знак, като публикува фотографии за действията си.
Какво показва хронологията?
Веднага след първото съобщение, че българска делегация ще се изкачи на Каймак-Чалан, в проруското македонско издание Infomax.mk се появява информацията, че българите са поставили паметна плоча за "българските фашистки окупатори от 1941 г., като част от фашистката ос".
Публикацията е последвана от "Пулс 24""Вечер" и "Сител", които откровено подкрепят политиката на правителството в Скопие.
Мълчанието на българската делегация за отстранения паметен знак очевидно изнервя сценаристите на планираното активно мероприятие и се задейства скандалната фигура на скопския вандал Миленко Неделковски.
Ролята на Неделковски е единствено героично да унищожи струпаните камъни, българските венци и българското знаме върху скалите на Каймак-Чалан и да събере негативизма.
Българският паметен знак е премахнат с пробивни машини, пневматични чукове и техника с които разполага строителната бригада, изпратена на върха да възстановява сръбския параклис "Св. Петър". 
Друг е въпросът дали тримата строителни работници, които единствено биха могли да махнат паметния знак и които така и не излязоха от колибата си през цялото време, в което българите бяха на върха, са действително работници или са служители на определено македонско ведомство.
Защото няма как да издържат техните собствени обяснения, че едва ли не сръбската делегация е махнала плочата и те не били видели нищо.
Никой не би държал хора на работа, ако те стоят на завет и не ремонтират сръбския параклис и костницата, както им е възложено и платено от сръбското посолство.
Не е възможно да се премахне паметен знак и артилерийска гилза, зациментирани със 143 кг. цимент с чук, само с груба македонска сила и омраза, без използването на машини и пробивна техника.
Колкото до това дали паметния знак е бил на македонска територия или на самата гранична бразда, в развалините на някогашната българска застава, това също тепърва подлежи на изясняване.
Истината е че, бившата югорепублика продължава да проявява нетърпимост към всеки опит да се издирят и запазят българските паметници на нейна територия.
Кръстовете и надписите на отделните гробове и на братските могили на Каймак-Чалан и не само там, а по-цялата линия на някогашния Македонски фронт, отдавна са изгнили. 
Над 483 български военни гробища на територията на Вардарска Македония са унищожени или са потънали в тръни, при това след като са преживели сръбското управление и не са били ликвидирани от сърбите.
В този смисъл предизвиканият от Скопие скандал за Каймак-Чалан не е нищо друго освен старт на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори, насрочени за 11 декември 2016 г., на които антибългарската карта ще се разиграва с пълна сила.
Все по-несигурното бъдеще на Бившата Югославска Република и страхът от етническите албанци ще тласка обърканото македонско население назад към югоносталгията.
Констатирайки това и отчитайки заплахите за Балканите, ние не трябва да забравяме, че сме длъжни да отстояваме националните си интереси и собствената си национална памет.


Източник: focus-news.net