Телевизионните приключения на един комплексар

Изпепеляваща история за плаж, баджаци, бареци и други синдроми описани от Фройд

Лежа си аз по плажовете вулканичен Ланцароте, пека си дългите баджаци обхванати от тотално безхаберие относно случващото се в родната ми република. Наслаждавам се на слънчевата си почивка без горнище и заливам Фейсбук с дразнещи снимки, някои от които с испански вестник под ръка, нищо, че не разбирам бъкел испански…

И незнайно как, вместо да занимавам света с моите ексцентрични развлечения, решавам да отклоня височайшето си внимание и да хвърля омазнен от плажното масло поглед към новините идващи от далечна България.

Докато бавния островен интернет зарежда „фронт пейджа“ на Bulgariautre.bg си мисля, „Неделя, какво си мислиш, че ще се случи в неделя… абсолютно нищо… в неделя България е по-скучна и от този пенсионерски остров…“.

Да, ама не! Родната евроинтелигенция не спи, тя твори… глупост след глупост, простотия след простотия… Интернета е слаб, но това не пречи да констатирам, че социалните мрежи са изригнали като вулкана Тиманфая (може и да не сте го чували, тук на Ланцароте е голяма атракция, изпепелявал е целият остров няколко пъти).

Точно както мистър Бареков се опита да изпепели българската журналистика, после политическата класа, европарламента и тази сутрин дори "баджаците" на своята колега Жени Марчева в ефира на бившия си работодател bTV.

Едва ли трябва да преразказвам случилото се… щом чак тук разбрах за изцепката на евроекскремента, най-вероятно цяла България разгорещено чеше езици въз основа на фундаменталното Бареково интервю.

Разтривам замрежени от атлантическото слънце очи и зачитам коментарите - умирам от яд, че не мога да си пусна видео… интернета тук е като на Бареков английския, никакъв го няма!

Най-накрая ми се избистря ситуацията с „импрувмънта“ и започвам да се замислям дали не е време да науча испански, така и така ставам популярна тук, може да ме направят почетна гражданка.

Смея се, ама много се смея… скандинавци, британци и германци, се чудят „Какво пък се смее този травестит?!“… питат се с недоумение, точно както колегите на Бареков се питат недоумяващи когато той им заговори в европарламента…

Добре де, английския му е провал, това е ясно. Не трябваше да я разтяга колежката толкова тази тема, комплекс му е на човека, защо го притеснява така?! Толкова време му отне да научи български… мурафети, сега го бъзикат и за английския му.

Гледам, неусетно като океанския прилив видеото от злополучното тв гостуване се е заредило… Гледам и виждам обезумелия от страх Ники. Нещо лошо се случва в студиото, какво му прави тази жена, о боже…. Тя го разсейва... с дългите си крака… пардон баджаци. Същите като моите, но по-добре обезкосмени.

Уплашеният евродепутат притеснен напуска скоропостижно студиото едва прикривайки „ерекцията“ си.

Каква телевизионна драма, каква порнография… какъв провал, тези красиви дълги крака, кръстосани под къса пола опропастиха иначе чудесно започналото интервю.

Поръчвам си коктейл на сексапилната сервитьорка заголила секси баджаци обслужващи моя район на плажа.

Ядосана съм, от толкова време не бях чувала и виждала Николай в телевизионно студио… така ми се искаше да чуя пак някоя от неговите лъжи. Така ми липсваха "възбуждащата" му интонация (все едно слушам еротичен телефон)… небрежните намигания... палавия поглед.

Закопняла бях за стройната му осанка и по детски наивното му желание да се хареса на своите господари, а то какво стана, 3 минути ефирно време, почти колкото евродепутатско съвкупление.

Жалка работа, много жалка. Трябва да се внимава в този живот, всичко се случва толкова бързо… в един момент си евродепутат в следващия се превръщаш в "еврокапут", и то само за 3 минути, точно за колкото успяваш да напълниш със жалко съдържание контрацептивното средство.