Избрани Новини
Какво предстои да се случи на 21.12.2012? Част ІІІ
18-12-2012, 09:00
Снимка:графика на Филип Филиов
Автор:Bulgariautre
Още по Темата:12.12&21.12 - Всеки край е ново начало
Новолуние в Стрелец : една малко по-глобална перспектива
Варненец създаде астрологично приложение за iPhone
Слънчевите затъмнения - предвестници на земетресения и други природни бедствия
Реалности и заблуди за края на света
Темата за 2012-а и нейния финален период нашумя твърде много в медийното пространство. Тя има своите исторически, астрономични, психологични, конспиративни, астрологични и езотерични ракурси. Пред Bulgariautre.bg ученият Филип Филипов прави опит да анализира накратко всички тях. В серия от статии той ще разкрие пред нас истините и заблудите, свързани с теориите за Календара на Маите, парада на планетите, галактическото подравняване и страховитите очаквания за три дни мрак, супер соларна буря, навлизането на астероид, комета и тайнствената планета Нибиро и свързаните с това очаквания за катаклизми.
Какво предстои да се случи на 21.12.2012 г.? - част І
Какво предстои да се случи на 21.12.2012 г.? - част ІІ
След като изясни пред нас проблема с календара на Маите, галактическото подравняване и Парада на планетите, както и теориите и възможните последствия от смяната на магнитните полюси и супер соларна буря, днес Филип Филипов, хвърля светлина върху възможностите за навлизането на планетата Нибиру, голям астероид или комета в границите на Слънчевата система, както и откровенната според него манипулация за заплаха от тридневен мрак.
Хипотетичната планета Нибиру е другият често споменаван обект, който се свързва с възможни сериозни промени в Слънчевата система. Редица конспиративни автори разказват, без да посочат реални източници, че древните шумерски астролози споменават тази планета, като я описват с твърде странна, наклонена с голям ъгъл спрямо равнината на еклиптиката орбита и огромен период на ротация спрямо Слънцето – около 3-4000 години. Ако се подходи сериозно от историческа, астрологична и астрономична гледна точка, дори и да съществува такъв обект, то той би имал сериозно гравитационно влияние върху планетите от Слънчевата система. Всеки астролог или астроном, който има редовна наблюдателна практика с достатъчно съвършен телескоп, разполагащ със система за електронно изчисление и позициониране на наблюдението на планетите в системата ни, би забелязал сериозни отклонения в позициите им, поради навлизане на масивен обект в нашата област от космоса. Отделно, всяка достатъчно добра компютърна програма, изчисляваща небесните обекти, показва точното разположение планетите. За проявата на голяма гравитационна сила, вероятно свързана с масивен астрономичен обект, навлизащ в Слънчевата система, може да се говори ако бъде установено отклонение между реалните позиции на планетите и техните предварително изчислени ефемеридни данни. От моята наблюдателна практика на небето и благодарение на това, че имам възможност да проверявам позициите на планетите както с модерни телескопи, така и с най-съвременни софтуерни продукти, твърдя, че няма отклонения в орбиталните движения на планетите в системата ни и поради тази причина не може да се говори, че нов масивен физически обект под формата на планета навлиза в локалното ни космическо пространство.
Освен това, има специални астрономични инструменти, които чрез лазерни лъчи измерват разстоянието между Земята и Луната с точност до сантиметри. Тези измервателни уреди моментално биха засекли промяна в лунната орбита, което е симптом, че масивен обект навлиза в системата ни и дестабилизира гравитационно Слънчевата система. Вместо да унижава всяка година учените от Роженската обсерватория с липса на пари и средства, българското правителство може да създаде условия на астрономите от тази най-мощна на Балканите астрономическа обсерватория да си вършат полезната работа и редовно да наблюдава най-малките отклонения на лунната орбита и реалните позиции на планетите в слънчевата система. Така те навреме биха алармирали държавата ни, ако случайно опасен масивен обект(Нибиру, черна дупка, неутронна звезда, кафяво джудже или други непознати обекти със силна гравитация), навлезе в локалния ни космос.
В интернет пространство регулярно на няколко седмици излиза поредния видео клип, който уж показвал планетата Нибиру. Ту ярък обект наблюдаван от Австралия, ту нещо странно записано от камера на Южния полюс, ту 2-ро Слънце появяващо се до Слънцето по изгрев, ту странни петна около Луната. Всеки човек, който е наблюдавал небето и има възможност да различи планетите от звездите, веднага успява да види, че повечето снимки показват Юпитер или Венера, мираж или рядкото явление „слънчеви кучета”, а най-често става въпрос за откровен фалшификат. До сега нито едно видео, което съм гледал (а повярвайте доста съм изгледал...) не можа да ме впечатли и да ми покаже нещо ново. И ако съм честен, не очаквам да се появи такова видео, защото планетите и Луната първи ще усетят Нибиру, ако евентуално тя навлезе в планетната ни система и това моментално ще доведе до промени спрямо предварително изчислените положения на планетите. А както обясних вече, такива отклонения в момента не се наблюдават.
Извод: планетата Нибиру в момента не навлиза в системата ни, защото планетите са си там, където трябва да са според формули и изчисления, правени преди десетилетия. И дори и да се появи от нищото и навлезе в Слънчевата система, то това ще се види и усети достатъчно време по-рано.
Падането на голямо тяло, подобно на Тунгуския метеорит или на астероид или комета е феномен, който е напълно възможен и дори може да се изчисли вероятността на колко хиляди и милиони години се случва веднъж. Ако комета приближи опасно Земята, то ние ще имаме шанс предварително да я видим ясно и конкретно. Големите астероиди също се виждат достатъчно време по-рано, но има един клас малки астероиди, които много трудно се засичат и които не могат да бъдат предвидени като удар спрямо Земята достатъчно рано. За радост има десетки световни астрономически обсерватории, които постоянно търсят нови обекти и следят опасните за Земята тела в Слънчевата система. Съмнението в тяхната работа е безсмислено, защото за радост данните от техните изследвания са публично достъпни в Интернет. Ако случайно обаче има опасно тяло, което е било засечено, че предстои да удари Земята на 21.12, то слуха за това ще се разпространи в цялата астрономическа общност. Със сигурност сред астрономите по света ще има хора, които ще скрият тази информация, но със същата доза сигурност ще има и съвестни и честни астрономи, които поне ще предупредят семействата си. Вероятността подобна информация масово и бързо да се разпространи като пожар в социалните мрежи е огромна и клони към 100%. Освен това, астрономите ще са първите, които ще искат да създадат специални спасителни убежища от критични ситуации. За радост такива процеси не се случват, няма публични данни за предстоящ удар на Земята от голям астероид в края на 2012, не се вижда никаква комета на небето и няма опасни слухове разпространени от астрономи.
Малките астероиди, които също са опасни и не могат да бъдат видяни седмици и месеци по-рано, могат да бъдат локализирани по скорост и положение няколко дни по-рано и тогава може да се изчисли траекторията на движението им и така да се прецени къде точно ще паднат. Има прецедент на такъв феномен след 2000 г., който за радост не протича с голям наземен взрив, защото малкият астероид избухва в главната защитна система на Земята – атмосферата. Вярвам и знам, че ако обсерваториите и астрономите констатират, че малък астероид предстои да удари Земята до дни, ще може да се изчисли къде точно ще падне и ако е над населено място, то ще бъде своевременно евакуирано. Убеден съм, че всички процеси в космоса са промислени от Разума на Космичния Човек – Христос и нашият живот и души са в Неговите ръце.
Извод: безсмислено е човек да се страхува от такава опасност, защото за нея ще бъдем навреме предупредени, а страхът само вреди и с нищо не помага в случая. Убеждението, че Божественото е промислило живота на човечеството и Земята, внася спокойствие и сила в човешката психика.
Така нареченото явление на „тридневен мрак” беше разпространено от някакви шамани, псевдо окултисти и злонамерени интернет маняци, които обикновено търсят или финансова изгода или желаят да манипулират хората чрез страх и параноя, може би за свое налудно удоволствие. Физически тридневен мрак е възможно да се случи, ако Слънцето спре да излъчва светлина. Такъв процес нито е известен на науката, нито се наблюдава спрямо подобни на Слънцето звезди, т.е тук дори няма потенциална възможност за подобна опастност, според законите на конвенционалната наука.
Именно поради това тази теза търси аргументация преди всичко в невидимите, духовни процеси. Обяснява се тук таме, че подобно явление щяло да се случи поради тотален преход на човечеството от физическата реалност към друго духовно измерение. Такъв преход е възможен ако Великите Учители на човечеството, Духовните творци на Земята и Самият Господ Бог – Христос са решили, че човечеството е готово за една нова реалност или че човечеството кардинално не заслужава живот и битие, поради големи отклонения от промислената от Твореца посока на еволюция и духовно развитие.
Всеки един от нас вижда, че човечеството не е достатъчно узряло за колективен преход към една по-висша реалност. От друга страна, съвременната цивилизация не е затънала в абсолютно зло и масовият човек е все пак морален и повечето случаи желаещ да има правилна и силна връзка с Бога. Поради тази причина, няма как Господ на Любовта – Христос, да желае цялостна ликвидация на човешката раса на Земята. Ето защо, от духовна гледна точка тази концепция за „тридневен мрак”няма никаква стойност.
Най-вероятно тези манипулатори и невежи са използвали неправилно факта, че точно 3 дни около зимното слънцестоене продължителността на нощта сякаш застива и е най-голяма през годината. Тогава деня е най-кратък и трае 9 часа и 2 минути за нашите ширини, в който действително всички процеси в природата застиват, преди да се пробудят за растеж заедно с увеличаването на продължителността на деня, за сметка на нощта. В духовен аспект в тези три дни, аналогично се осъществява преход, към един нов годишен цикъл, а дългата нощ помага на психиката да се настрои към него. Но това се случва всяка година по време на Зимното слънцестоене и то само в нашето полукълбо.
Извод: Отново се вижда, как едно обичайно събитие бива използвано за създаване на фалшива теория за „тридневен мрак”, която е откровена манипулация и няма никаква сериозна основа. Тази концепция е видимо крайна и груба манипулация, целяща само едно - стрес и параноя сред населението на Земята и търсене на облаги от това.
Избухването на свръхнова звезда в близост до Слънчевата система или мощно гама избухване в нашия регион на галактиката ни са другите опасни възможности от реален апокалипсис, проявен на космическо ниво. Според Езотеричното християнство, могъщата светлинна проява на свръхновата звезда е моментът когато едно космическо същество със степен на съзнание на свръхеволюирало ангелско същество от йерархията Господства (имащо цели 6-7 степени по-високо ниво на съзнание и битие от нашето човешко ниво) завърши своята физическа еволюция и навлезе в Духовните нива на Вселената. Ако се изрази чрез една метафора и аналогия, звездите –тези Велики разумни и добродетелни същества, са един вид космически неврони в галактичния физически организъм на Космичния Човек. Когато един такъв неврон ярко просветне и озари с виделина цялата ни галактика, това е един от най-красивите и величествени моменти в космоса, който променя условията на живот на всички същества в нея. На този процес трябва да се гледа с благоговение и благодарност, а не със страх и ужас. Ако някоя звезда, която е на няколко десетки и стотици светлинни години от нас, завърши еволюцията си и подари на галактиката своята субстанция и духовен опит, то ударната вълна, която ще се излъчи в този момент ще е нещо наистина мащабно и космически грандиозно. Всички звездни системи в околността ще бъдат завинаги променени и трансформирани. Това е част от естествения живот и мисловен процес на Космическия Човек, който ние съзерцаваме и познаваме като галактиката Млечен път. Например звездите Бетелгейзе и Антарес от съзвездията Орион и Скорпион са на финалната права на своята еволюция. Най-вероятно в близките няколко стотици хиляди или милиони години те ще се превърнат в мощни свръхнови и това със сигурност ще повлияе на Слънчевата система. Ако това се случи в нашето обозримо бъдеще, трябва да приемем този факт с духовна благодарност, защото това ще трансформира живота на човечеството от физическо на духовно ниво. До тогава трябва да живеем добродетелно и да приложим истинското Христово Учение, за да бъдем готови, когато този величав момент настъпи.
Гама-избухването в космоса е друго грандиозно явление, която е сериозна нерешена мистерия за съвременната наука. Най-вероятно става въпрос за: избухването на свръхмасивни звезди в хипернови, или съчетаването на две или повече звезди гиганти в едно цяло, или сливането на два пулсара и избухването на специален тип свръхнова звезда, или сливането на две черни дупки от стандартен тип, или поглъщането на масивна звезда от гигантската черна дупка в центъра на галактиката ни (която е няколко милиони пъти по-масивна от Слънцето), или избухването на квазар в наша посока, или сливането на две свръхмасивни черни дупки в центровете на две приливащи една в друга галактики, или нещо което съвременната наука дори не може да си представи и осмисли. Тези космически процеси могат да се случат във всеки един момент по Божия воля и ако човечеството преживее това събитие, то ще е поради общочовешката ни карма. Ако искаме да имаме шанс да оцелеем трябва да напредваме както в духовно, така и в научно отношение.
Извод: ако човек се стреми да реализира себе си в духовно отношение ще постигне много повече, от колкото ако с материалистично мислене се страхува от космическа ликвидация поради грандиозни взривове във Вселената.
Друга много интересна теория, която се рекламира като поддържана от самия Айнщайн и дори реализирана от Холивуд като апокалиптичен филм е концепцията за т.нар. приплъзване на земната кора спрямо мантията. Ако се разгледа сериозно тази идея ще се види, че такова явление звучи потресаващо сложно, защото Земната кора не е с еднаква дебелина навсякъде – на места тя е сравнително тънка, на други нормално поставена, а на трети е свързана с вулкани, които имат връзка с по-дълбоки пластове на Земята, а вулканите не са никак малко по лицето на Земята. Те и подпъхнатите тектонични плочи играят ролята в случая на един вид сериозни пречки и спирачки за евентуално мащабно преместване на земната кора (виж графиката). Така че имаме един сериозен довод да се отнесем скептично към тази ексцентрична концепция.
Друг важен момент е, че нещо трябва да провокира такова грандиозно явление. Ако се съди по мащаба на теорията, би трябвало да става въпрос или за много силен вътрешен процес в недрата на Земята или за грандиозна външна намеса, например поради навлизане на изключително масивно тяло в Слънчевата система.
Ако става въпрос за първия вариант, то подобни явления би трябвало да са съществували в далечното минало на Земята и от това да са останали геологични артефакти. Като цяло, геологията твърди, че няма такива белези по лицето на Земята и въобще такава концепция е смятана за напълно безсмислена. Понякога се изтъкват намерени мамути или дръвчета, които са замръзнали много рязко... и това се използва като довод за прогнозиране на евентуално приплъзване. Обаче рязка смяна на климата най-често става поради изригване на вулкан или падане на астероид и може да доведе до същите резултати. С други думи, приплъзването не е необходимо, за да се обяснят странните замръзнали артефакти от биологичен тип.
Ако става въпрос обаче за външно влияние от много силно гравитационно поле, то промяна на оста на въртене, а защо не и приплъзване, са напълно възможни. За радост, както вече обясних в поста за Нибиру, няма никакви белези, че масивен обект навлиза в Слънчевата система, защото ако това беше така, планетните орбити и движението на Луната, а и Слънчевата активност рязко щяха да се променят. Нито един от тези симптоми е наличен в момента и поради тази причина няма основания да се мисли в тази посока.
Извод: ексцентричната теория за приплъзване на земната кора е толкова алогична, че за трезво мислещият човек е видимо неадекватна и за нея липсват доводи и причини, които да доведат до подобно грандиозно явление.
Топ Новини