На 27 януари предстои четвъртият, той ще е за развитието на ядрената енергетика

От 1878 година до днес управляващите в България цели единайсет пъти са обмисляли да питат народа по държавни и общински въпроси, но реално произведените национални допитвания са само три.

Първото предложение за референдум е направено през 1878 г. от Драган Цанков - лидер на Либералната партия - за формата на управление. Референдумът не се е състоял, защото въпросът е бил решен с Берлинския договор (1 юли 1878) и с приемането на Търновската конституция (16 април 1879).

Следващото искане за референдум е от 1908 г. - дали България да стане Княжество, васално на Турция. Допитването не се е състояло, тъй като с обявяването на Независимостта (1908 г.) въпросът е автоматично решен.

През 1909 г. Народното събрание приема "Закон за допитване до народа по общински работи". Според закона някои решения на общинските съвети, преди да бъдат изпълнени, трябва да се подлагат на одобрение от народа.

Решенията се отнасят до изграждането на сгради за нуждите на общината, включително църкви и училища, направата на мостове, пътища и съоръжения, продажба и отчуждаване на общински недвижими имоти, използвани от населението, прокарване на водопроводи, канализация и други.

Референдуми по общинските работи са произвеждани от 1909 г. до 1934 г., когато законът е отменен.

През 1914 г. е направено предложение за референдум дали България да участва в Европейската война и на чия страна. Допитването не се е състояло, защото са се противопоставили Александър Стамболийски, Драган Цанков и някои други лидери на партии.

На 19 ноември 1922 г. се произвежда референдум за виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (16 март 1911 г. - 1 юни 1913 г.), на д-р Стоян Данев (1 юни - 4 юли 1913 г.) и на Александър Малинов (21 юни - 18 октомври 1918 г.) за обявените и водени войни и за последвалите ги национални катастрофи през 1913 г. и 1918 година.

Допитването се извършва чрез гласуване с два вида бюлетини - черни, с които се гласува за "невиновен", и бели - за "виновен".

Допитването за виновността им е направено на 19 ноември 1922 г. От 926 490 избиратели, участвали в референдума, 647 313 гласуват с бялата бюлетина, 223 584 - с черната, а 55 593 бюлетини са недействителни.

На 13 февруари 1923 г. обаче е обнародван Закон за съдене на министрите от правителствата на на Иван Гешов, на д-р Стоян Данев и на Александър Малинов. През март 1923 г. на основание на допитването те са предадени на Държавен съд.

След преврата, организиран на 9 юни 1923 г. от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са пуснати на свобода, преди да им бъде връчен обвинителен акт.

През 1941 г. е имало предложение за референдум, насочен против настъплението на германския фашизъм и за неутралитет на България, който не се е състоял, тъй като срещу инициаторите му са организирани процеси и мнозина са изпратени в затворите.

След 9 септември 1944 г. възможност за местни референдуми съществува в Закона за намаляване на броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според негови текстове допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато Общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпише предложение до областния директор.

На 8 септември 1946 г. се произвежда референдум въз основа на гласувания от 26-ото Народно събрание Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяването на Народна Република България, както и за свикване на VI Велико народно събрание.

Референдумът за премахване на монархията е произведен на 8 септември 1946 г, като от 4 509 354 гласоподаватели, в него участват 4 132 007.  Резултатите сочат, че 92,72% от гласувалите са за република, а 4,37 на сто - за монархия. На 16 септември 1946 г. България е обявена за Народна република.

През март 1968 г. Петото Народно събрание избира комисия за изработване на проект за Конституция на Народна република България в състав от 78 депутати под председателството на Тодор Живков.

Специален пленум на ЦК на БКП одобрява основните положения в текста и излиза с предложение проектът да бъде публикуван за всенародно обсъждане. В периода на обсъждането са направени повече от 14 000 предложения за промени в текста на конституцията.

Новата редакция е одобрена от парламента на 8 май 1971 г., и е взето решение конституцията да бъде приета чрез референдум. Приет е и специален закон за произвеждане на референдума за приемане на новата конституция.

В допитването участват 99,7 на сто от 6 174 635 гласоподаватели като 99,66 на сто от тях са "за" приемането на конституцията. Резултатите са обявени на 18 май 1971 г.

На 28 май 1991 г. Седмото Велико народно събрание (ВНС) приема решение да се извърши на 6 юли 1991 г. народно допитване за формата на държавното управление - република или монархия. На 5 юни обаче ВНС се отказва от произвеждането на референдума.

Само след месец България отново ще гласува на референдум с въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?".

Съобразно закона, за да бъде валиден референдумът е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: в него да участват поне толкова гласоподаватели, колкото и на последните парламентарни избори. Другото условие е поне половина от тях да отговорят с "Да".

Така, за да бъде валиден референдумът на 27 януари 2013 г. трябва да гласуват поне 4 345 450 души и повече от половината да са отговорили с "да".

Допитването до народа стана възможно, след като в края на октомври парламентът даде зелена светлина за допитването. 106 депутати гласуваха "за", "против" – 7.

Тогава народните избраници решиха да се произведе допитването, но с въпроса на ГЕРБ и отхвърлиха въпроса на БСП, който беше залегнал в подписката им от над 700 хил. души за свикването на референдума, а именно: "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка Белене"?

Днес, месец преди референдума, се открива и информационно-разяснителната кампания за допитването.

Съгласно решенията на Централната избирателна комисия кампанията се организира от Инициативния комитет (БСП) и от 76-те народни представители от ГЕРБ, поискали произвеждането на националния референдум, както и от инициативните комитети, регистрирани в ЦИК като застъпници на алтернативната позиция.

Гласуването на 27 януари ще се осъществява на територията на България, включително в дипломатическите и консулските представителства на страната, както и на плавателните съдове, плаващи под българско знаме.

Българските граждани в чужбина ще участват в референдума, гласувайки в посолствата и в консулствата ни.