Метрополитен и Столичен градски транспорт срещу един редовен пътник (видео)

Две дружества - една услуга, а клиентът е виновен. Как така?

Събота сутрин, един прекрасен предпразничен ден. Ден, в който реших и аз, като нормалните хора, да напазарувам за коледните празници.
Реших, че така и така пазарувам и харча пари, защо да не си заредя и картата за столичен транспорт - хем ми е близо бюрото за зареждане, хем да отметна и още една от задачките в края на годината.
Тъй като валидността на картата ми е до 27 декември 2013 година, решавам да направя новото зареждане на стойност 50 лева, от 28 декември до 27 януари 2013 година, така че картата ми да е валидна без прекъсване за цялата градска мрежа, включително и столичния Метрополитен.
Наредих се чинно на опашката, платих, заредиха картата и се запътих към метростанция Люлин, за да се "спусна" към центъра на София.
Направих опит да се чекирам на устройството, но то не само отказа да ме пусне, а с машинен глас ми съобщи, че периодът за използване на картата все още не е започнал. Реших, че е твърде вероятно да не съм чул правилно и направих нов опит. Не. Пак същото. Пустото му устройство отказа да ме пусне.
Подтиснах яда си, събрах сили и отидох на гишето за продажба на билети. Попитах касиерката, защо апаратът не ме пуска. Тя ми поиска картата, провери нещо в компютъра си и каза, че картата ми е с валидност за Метрополитен от 23 декември. Обясних спокойно, че току-що съм я заредил за още месец, считано от 28 декември, но до тогава имам остатък за ползване. Служителката ме погледна бездушно и ми каза да отивам да се оправям там, от където са ми я заредели. Допълни също, че те нямали нищо общо със Столичен градски транспорт и Центъра за градска мобилност.
Върнах се пеша до бюрото за зареждане на карти и прередих извилата се опашка, за да проверя за какво съм платил. А там - същата касиерка, която ми зареди картата. Направи проверка и опит да ме успокои с думите, че всичко е наред и не следва да се притеснявам. Това често се случвало с техни клиенти.
Е, вече бях не притеснен, а много ядосан. Попитах я защо плащам за нещо, което не получавам. Тя лаконично отговори, че точно това нито е неин проблем, нито я интересува.
Вече бях бесен. Вдигнах грандиозен скандал, а тя продължи да настоява, че трябва да се върна отново да пробвам в метростанцията.
Поисках й служебен телефонен номер, на който евентуално служителката от Метрополитен да се свърже с нея и колегиално да уточнят проблема, ако отново не бъда допуснат в метрото. Тя отговори, че служебни телефони нямат и ме отпрати да не й развалям празника.

А за моя празник ще помисли ли някой? За това, че ми вземат парите, без да получа насреща предплатената услуга? За изгубеното време? За похабените нерви?
Все пак зърнах един плакат, на който имаше национален номер за граждани, ползващи услугите на Столичен градски транспорт и Центъра за градска мобилност. Обадих се, оператор ме изслуша търпеливо и накрая ме попита дали все още съм пред гишето. Отговорих утвърдилно, а операторът заяви, че сега ще се обади на служителката. Попитах как ще се свърже, след като нямат и служебен телефон? Операторът не отговори, а прекъсна връзката.
Влязох отново на гишето и уведомих служителката, че съм провел разговор с оператор от националната линия за граждани, и че сега ще й се обадят по телофона, за да се реши проблема. Тя обаче се изсмя в лицето ми и ме попита: По кой точно телефон?
Е, този телефон, който го няма – взе, че звънна. Лицето на касиерка замръзна, последваха обяснения надълго и нашироко. Накрая затвори и каза да отида да проверя дали всичко е наред. Помолих да ми каже име на оператора от градска мобилност, за да знам после кого да търся, а не да обяснявам по 100 пъти едно и също на различни служители. Отговори ми да търся Елеонора.
Елеонора сама ме намери. Звънна ми на мобилния (като уточни, че звъни от личния си телефон, за да провери какво става) и помоли след като направя нов опит за чекиране на метростанция Люлин, веднага да й върна обаждане.
Направих опита, този път успешен. Тогава се светнах какво се е случило.
Столичен градски транспорт и Метрополитен са две дружества. Когато аз, като клиент, отида да си заредя картата, те чекират в системата си на две места - на едното за наземния, а на другото за подземния транспорт.
Тоест, служителката ми е заредила правилно картата за наземния, но тотално е оплескала зареждането на подземния. Последния път, когато бях там, тя явно тихомълком е оправила датите.
Съобщих това на Елеонора. Тя пък обеща да съобщи където трябва за случката. Не вярвам да стане така, те просто се пазят една друга.
Това премеждие ми отне около 2 часа. Кой точно ще ме компенсира и с какво?
Защо трябва две дружества, които предлагат една услуга, да се гаврят по подобен начин с клиентите си?
И защо просто не си признаят грешката и се извинят, вместо да си прехвърлят топката?
Защо служителката от кол-центъра звъни от личния си телефон?
Какво ме интересува, мен клиента, че са допуснали грешка? Аз съм платил, значи си искам предплатената услуга. Ако не я получа в количество и качество, за което съм платил - отказвам се! Започвам да пътувам без билет! Поне ще си спестя нерви от обикаляне между касите им.
Е, контрольорите също не са за пренебрегване, но ако се срещнем, поне ще има за какво.

Ето и видео, което описва съвсем реално проблемите на Столичен градски транспорт:



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен