Увеличаването на МРЗ стимулира заетостта на нискоквалифицираните работници

КНСБ със становище по Доклада на ЕК „Макроикономически дисбаланси – България 2014”

КНСБ намира за необосновано твърдението на Европейската комисия (ЕК), че увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) и респективно – на минималните осигурителни доходи (МОД), застрашава достъпа до пазара на труда на нискоквалифицираните работници и ограничава приспособяването им на този пазар.

Според изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ МРЗ не само че не влияе негативно върху заетостта на нискоквалифицираните работници, но обратно – в определена степен стимулира заетостта им след известно закъснение във времето. Това се посочва в коментарите на КНСБ по повод Доклада на ЕК „Макроикономически дисбаланси – България 2014” от началото на март 2014 г., които бяха представени и приети на заседанието на Изпълнителния комитет на синдиката на 24 март 2014 г.

За КНСБ недоумение буди фактът, че в свой предходен доклад от 2013 г. Комисията защитава именно твърдението, че повишаването на МРЗ в страните от ЕС има позитивно влияние върху заетостта на нискоквалифицираната работна сила.

Според КНСБ ЕК правилно отбелязва, че в периода 2007 – 2009 г. е налице екстремно нарастване разходите за труд в условията на „прегряване на българската икономика и силен пазар на труда”. Увеличеното търсене на работна сила тогава е предизвикало действително високи ръстове на средната работна заплата, а включването в заетост предимно на недостатъчно квалифицирана работна сила не е позволило висок ръст на производителността на труда.

Според доклада на ЕК „високите и наднормени ръстове на разходите за труд” започват от 2007 г. (19%) и достигат апогея си през 2009 г. (38.5%). След 2009 г., обаче, тенденцията е низходяща, а от 2012 г. България е фактически под допустимата норма за страните от ЕС – 9% през 2012 г., 6.8% през 2013 г. и 7.8% през 2014 г. Поради тази причина КНСБ не споделя опасенията на Комисията, че при липсата на реформи, растежът на разходите за труд (задвижван от натиска на заплатите и икономическото възстановяване) може да стигне отново екстремни стойности в средносрочен период, когато икономиката тръгне нагоре и трудовият пазар се стабилизира. В настоящия период ръстът се дължи предимно на преструктурирането на заетостта и на намаляващия брой на наетите лица, вследствие на което и производителността на труда през последните 3 години нараства ежегодно с 5.4 – 5.5%.

Според КНСБ не бива да се пропуска и фактът, че въпреки обезпокоителния за Комисията ръст от 42.6% на „разходите за труд за 1 час” в България за периода 2008 – 2012 г., те остават неизменно на най-ниско равнище сред страните от ЕС-27 – 3.7 евро (при средно за Съюза 24.2 евро) през 2012 г. Този ръст (при ниската абсолютна стойност) има твърде условно влияние върху разходната конкурентоспособност на страната.