Съвременните тестове може и да изглеждат лесни и бързи, но са били непознати в близкото минало

"Ако има две черти, бременна си вече ти!”– в днешно време тестовете за бременност станаха толкова проста работа, че за да се установи такава не е необходима дори лекарска помощ. За по-голяма сигурност бъдещите майки просто си купуват два теста!

Как ли обаче са се чувствали нашите пра- и пра-пра баби, изпаднали в ситуацията да се чудят дали да очакват или не щастливото събитие? А как са постъпвали онези от тях, за които то не е било чак такова щастие, но поради късното установяване ипредотвратяването на нежеланата бременност е било невъзможно и със сигурност – много опасно за здравето?

Докато медицинските лабораторни методики са стигнали до съвременните си нива е изтекла много вода (камо ли до изобретяването на „бързите тестове” с чертичките). Междувременно лекарите са си правели какви ли не експерименти, за да направят нещата по-бързи. Медиците в древен Египет например „изследвали” жената, като я карали едновременно да пътува в кола (или по точно, в някое от древните средства за придвижване) и да пие алкохол. Целта била да се види колко бързо тя ще повърне – ако ù се догади твърде скоро, значи жената най-вероятно „очаква”.

Пак египтяните са открили първия тест с урина – той се състоял в това потенциалната бъдеща майка да пишка върху зърна от ечемик. Ако впоследствие зърната погълнат, значи дамата има повишени нива на естроген или най-вероятно е заченала…

Истинският пробив, естествено, дошъл векове по-късно, когато в началото на XX век учените открили така наречения „хормон на бременността” – хирион-гонадотропин, по-често срещан като ЧХГ (hCG). Това е вещество, което женското тяло започва да произвежда някъде шест дни след импрегниране и спира чак, когато бебето е доставено – хормонът помага за развитието на плода. Всяка бременна жена има в изобилие от него в урината и в кръвта си.

Дотук добре, но как да се изолира от общата лабораторна картинка? Учените установили, че ако инжектират на малки животни урината на бременна жена, това ще причини промени в тялото им, базирайки се на знанията си, че хормоните от едно същество биха могли да генерират биологични промени в тялото на други. Така се появил тестът A-Z на немския химик Зелмар Ашхайм и гинеколога Бернхард Зондек. Те правели тестовете си с мишки – били убедени, че нивата ЧХГ в организма им ще стимулират яйчниците им и до 2-3 дни това ще се покаже, като вдигнат температура.

Скоро методът станал популярен в средите и лекари от цял свят започнали да го използват за база на изследванията си. И докато в ЮАР Ланселот Хогбън адаптирал A-Z теста за жаби, в Пенсилвания, САЩ, д-р Маурис Фрийдман направил пробива си с бели зайци.

Неговият тест действал на същия принцип и между 30-те и 60-те години бил най-популярният в страната. Ако една американка била бременна, неговите зайци нямало как да подминат това. Лошата новина – оттам дошъл известният в страната израз „заекът умря”, който се използва, когато една жена разбере, че жената е бременна.

Не, че женският хормон е толкова пагубен за тях – напротив, инжектирани с него, зайците не генерират някаква особена телесна промяна. Освен факта, че яйчниците им набъбват… което може да се установи най-бързо чрез аутопсия.

Така че, за белите зайци в САЩ тестът винаги бил отрицателен.