Пръстенът убиец от Калиакра стана чудо №1 за 2014 г.

Родолюбив добруджанец помогна лапидариумът на РИМ – Добрич да бъде допълнен с мраморни колони, капител и база за статуя от античния период. Откривателят им минавал случайно край древния късноримски и ранновизантийски град Залдапа и се натъкнал на тях след поредна иманярска атака. Анонимният дарител сподели, че е намерил артефактите до иманярски изкоп и ги е пренесъл със собствени средства, с цел да ги предпази от евентуален последващ интерес на иманярите, които от години работят необезпокоявани от властите и видимо са нанесли огромни щети върху историческият паметник. Дарителят на движимите културни ценности сподели, че е отсъствал известно време от страната и като се върнал, научил от медиите, че в калето между селата Абрит и Добрин са започнали археологически разкопки. Свързал се е с археолозите на обекта и споделил, за своите открития и че иска да ги дари на музея. От неговият разказ става ясно, че съхранените архитектурни паметници, са били намерени в района на епископската базилика, разкрита по време на археологическите проучвания това лято.

При тазгодишните археологически проучвания на късноантичната и ранносредновековна крепост в местността „Славната канара" край село Дебрене бяха разкрити три хоризонта. Единият е късноримски от ІV – V век, ранновизантийски от VІ век и старобългарски от Х век. Разкрита е късноримска, еднокорабна базилика с прилежащите към нея баптистерий и други спомагателни структури. По всяка вероятност в случая става въпрос за култов комплекс, защото наблизо има и скален манастир. Проучен е външният периметър на северната крепостна стена и е открита неизвестна до сега потерна. Все още не е разкрит ранносредновековния хоризонт на крепостта. Очакванията на колегите археолози са, да се достигне и до тракийски хоризонт, тъй като историята показва, че такива култови сгради са строени върху тракийски светилища. Цялата крепост е заобиколена от ров с дълбочина около 10 метра.

Пръстенът убиец от Калиакра стана Чудо №1 за 2014 г. в кампанията "Чудесата на България"

Пръстенът-убиец или бижуто на смъртта е пръстен със специална кухина за скрита отрова от края на 14 век. Той бе открит на 20 август 2013 г. доц. д-р Бони Петрунова. Ръководеният от нея археологически екип десета поред година провежда проучвания на нос Калиакра. Доц. Петрунова е категорична, че откритието е уникално по рода си, защото е първият пръстен за убийства, откриван не само в крепостта на Калиакра, а изобщо в България.

Находката е изработена от бронз, за да не бие твърде много на очи. Представлява халка и припоена към нея кръгла касета, украсена с гранулация. Има дупчица, която е изкуствено направена. Пръстенът е със семпла, но изящна изработка, като касетата е куха и направена така, че вътре да може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Точно по тази причина пръстенът е ненатрапчив. Той е мъжки и най-вероятно е носен на малкия пръст на дясната ръка, предполага още д-р Бони Петрунова.

Уникалната находка е намерена на място, където са живеели аристократи - върхушката на Добруджанското деспотство. Украшението със смъртоносно предназначение е открито самостоятелно, извън контекста и ансамбъла от други предмети, във вътрешния град на Калиакра, където от 2011 г. до август 2013 г. са открити над 30 златни предмета от украси, златни пръстени и обеци с нанизани на тях бисери.

На 16 септември тази година Добри Добрев, главен уредник на отдел „Археология" при РИМ – Добрич, откри уникално съкровище от бронзови монети, поставени в глинена амфора. Той сподели, че такава колективна находка от този тип монети не е откривана в Добруджа, а до колкото е известно и в България. Научният ръководител на разкопките Боян Тотев от РИМ – Добрич допълни, че това най-вероятно е дарохранителницата от базиликата на крепостта и в глинения съд е била събрана лептата от миряните за храма. Амфората навярно е била погребана в земята по времето на последните аварски нашествия на Балканския полуостров, когато крепостта е била превзета и опожарена (VІ–VІІ в.).

Костадин Костадинов представи пред журналистическата аудитория още една ценна придобивка за фонда на музея – три римски меча тип спати, вероятно от ІІІ век.

Костадинов съобщи пред журналисти, че тазгодишните проучвания в местността „Славната канара" край Дебрене не биха били възможни без съдействието на Община Добричка, която осигури финансиране на стойност 20 000 лева. На срещата присъства и зам. кмета на общината Дико Иванов. Община Добричка ще осигури средства за консервация на обекта и за продължаване на разкопките през следващото лято. Обектът ще има и постоянна охрана, за да бъде предпазен от иманярските набези.