Подкарах валяка към циганското гето

„Напред, напред към циганското гето...!“ Така започва припевът на една от най-популярните сред младежите ксенофобски песнички у нас. През годините на Прехода тя се превърна в химн за подрастващите, тръгнали по пътя на неонацимзма и крайния расизъм. Този път неизменно минаваше през нападения срещу ромските квартали, резултатът от които бе променлив. По-често бръснатите глави завършваха закопчани в някое от столичните РПУ-та, понякога малцинствата даваха сериозен отпор и скинарите се озоваваха наръгани десетки пъти с опасност за живота в „Пирогов“.

Общото между онези епизоди, изпъстрени с романтиката от беззаконието на 90-те, и старозагорската акция тази сутрин е очевидно. Две десетилетия след лошите расисти най-накрая държавата се престраши да влезе в ромския катун и да предприеме решителни стъпки. 20 и повече години циганските гета не се пипаха с пръст, защото бяха дадени на концесия на Ахмед Доган и ДПС.

Сделката бе проста – обръчите кихат на корумпираните политици, депесарите позволяват на ромските барони да си създават феодално имение, част от държавата в държавата на корпорацията Движение за права и свободи. А пък от своя страна циганите се отплащаха на Сокола с явяване под партийните знамена и масов вот. Проста и безотказна схема работеща като вечен двигател, като перпетум мобиле.

Забележете по какъв начин ромите отвърнаха на полицията, отишла в махалата за да изпълнява служебните си задължения по изключително законен и адекватен начин. Замерваха ги с де що намерят подръчни средства и сечива. Резонно – за тях властта в държавата не е полицаят, той е някаква досадна муха, често ставала обекти на присмех и подигравка в гетото. Масовото неподчинение към институциите е очевидно, представяте ли си ако в неделя феновете на Левски и ЦСКА използват реципрочна на циганската сила срещу силите на МВР?

Ще последва съвсем справедлив медиен и обществен гняв към нарушителите на реда. Само че когато иде реч за малцинствата политиците са гузни, отбягвайки щекотливата тема, подавайки си я като горещ картоф. Защото ромските гласове ще им трябват след около 2 месеца.

В очите на ромите единствената власт е ситуирана в местния дерибей, човекът на Доган и ДПС. Тъй като изградихме пустия ни етнически модел превръщайки в анклави села и махали, подарявайки един милион български граждани на Сокола.

Днес берем плодовете от тъпотията на нашите предци.