Твърдото ядро на БСП не е това, което беше

Каква е оценката ви за първата изтекла седмица от предизборната кампания за евровота?
Тази предизборна кампания едва ли ще се отличава много от онези предизборни кампании, които са се провеждали в България. Тази много прилича на всички останали с едно изключение, което май ще бъде правило, ако политиците и щабовете им го спазват: за първи път смесват кампаниите от типа на ляво и дясно.
Левите кампании се вместват в една класическа схема - на първо място политиката и обслужващи я личности. Основният аспект при левицата винаги е бил платформа, програма, послания. В десницата ударението винаги се е поставяло на личността.
Сега обаче, поне до този момент, европейската проблематика е много размита. Тя е далечна, свежда се до някакви послания, които остават не дотам разбрани за драгият избирател, който трябва да отиде да гласува. При БСП партийната принадлежност ще придобие първенство, но само толкова.

А до колко е решаваща? Като говорим за големия разкол БСП-АБВ, който обърква левите избиратели, какъв е Георги Първанов в очите на хората - един бивш социалист, който е изключен от собствената си партия, или истинският социалист, който е видял нуждата от промяната в БСП и се бори за едно европейско ляво?
Преди това ще ви предложа една класификация на Келман, която дава актуални пояснения, прекарани през филтъра на ситуацията, и която разбива мита за БСП като единен субект.
Всяка партия, както и всяка голяма общност, се състои от три категории хора. Първата е идеологическа група, това са хора, които имат в главата си някакъв модел за това, какво трябва да бъде обществото. Не е задължително моделът да бъде подреден, но той ти казва ето това е доброто общество. Специално за БСП този модел на обществото е подреден най-вече за по-възрастните. Те ще подкрепят всяко ръководство, за което са убедени, че следва правилната, както едно време се казваше, генералната линия на партията. Работното понятие за това общество е социализъм. Тези хора са готови да приемат всякакви непопулярни решения на ръководството, стига те да водят към този модел на обществото.
Втората група е нормативната. При нея се подкрепя всяко официално избрано ръководство.
Третата група е така наречената ролева. При ролевата група отношението към ръководството зависи от това в системата ли си или не си - там, където властта е „наша", бил ли си преди, а сега не си.
Сега да видим какво се случва с трите групи. Идеологическата работа в БСП е замряла. Няма я системата на партийната просвета, няма ги систематизираните знания, няма ги школите за обучение. Има такъв глад.
Какво им казва Първанов - казва им определени неща и уцелва точно в десетката. В едно интервю чух становище на Станишев, че АБВ бил властови, а не идеен проект. Точно обратното нещо става. Като поглед отвън проектът „Първанов" е един творчески плагиат на проекта „Лилов".
Първанов почна по същия начин, след това тръгна из страната, като, без да смъква нивото като сблъсък на идеи, свързва проблемите и с тези на хората от дадения регион.

Каква е разликата в посланията на АБВ и на БСП в момента?
В идеологическата група Първанов води с огромна преднина. Отделен въпрос е дали тя ще го припознае с пълна сила и според мен това е едно от нещата, които АБВ се мъчи да направи - ако успее, печели много. Идеите могат да бъдат нещо много хубаво, но могат да останат и неразбрани.
Във втората група, нормативната, много хора в своето време са викали „Да живее Първанов" и са гласували за Ивайло Калфин на президентските избори. Има психологически механизъм, когато ръката ти е посегнала веднъж към определена бюлетина с определено име, това да се повтори.
Третата група - в момента съществува едно недоволство сред членове и симпатизанти на БСП от това, че те не са в системата. Аз съм зам.-председател на общинската организация на БСП в район „Сердика", общувам с много такива хора, виждам тяхната позиция. Тя се изразява в това - от цял район двама души получиха работа, а ние, които бяхме изгонени от ГЕРБ, какво става с нас. Това може и да не се изказва като критика към това ръководството, но е едно очакване, което не се е реализирало.

Възможно ли е тези хора, които са от избирателното ядро на партията, които се чувстват пренебрегнати и донякъде измамени от БСП, да се окажат една мина, която в последния момент да избухне и да даде неочакван скок на АБВ, след като повечето социологически проучвания отреждат място на формацията под нужния праг за едно място в ЕП?
Всичко е възможно, стига да се работи професионално. За да се извърши това по естествен начин, те биха могли да си останат само с разочарование, но това следва да се превърне в мотив за действие, за да спечели АБВ. Някои от тези хора ще гласуват за АБВ, но други ще предпочетат да не отидат до изборната урна.

Това недоволство пасивно ли е или може да прерасне в активно?
Първоначално се говореше за АБВ, че ще обере разочарованите. Беше доста пресилено. Много сложно е да събереш точно такава категория. Твърдото ядро на БСП, към което принадлежат и трите основни групи, вече не е онова, което беше. Може би това, което говорят от АБВ, има основата да се реализира и от БСП трябва да обърнат много сериозно внимание. Има един момент, когато огъваш пръчката с риск да я счупиш, а в един момент тя може и да се счупи. Това е състоянието на твърдото ядро. Тези неща ги знаят в БСП, но не са намерили подходящи методи в този момент, за да си запазят твърдото ядро.

Промяна в ръководството на БСП ли е това, от което има нужда партията, за да може да стабилизира ядрото си? Все пак именно ръководството бе посочената от АБВ причина за отцепване с алтернативна листа за предстоящите избори.
Обективният анализ показва, че БСП трябва много сериозно да се замисли за пропагандата и ефективността на това, което прави, да се махнат всякакви рецидиви по лидерската тема, да се припомни на хора като сегашния председател, че в над стогодишната история на тази партия никога не се е употребявало първо лице, единствено число - АЗ. Персонални промени се правят, но това, което е по-значимо, е да се променят някои механизми.
Например да се засили демократизмът в БСП - Първанов предлага председател на партията да се избира от цялата партия. Идеята е, че делегатите на конгресите се подбират и това са правилните хора, стига се дори до диктуване на номера - заграждай тоя и тоя. Освен това има Изпълнително бюро, то не трябва да подменя Националния съвет, а реално така се получава. Необходими са не толкова персонални промени, въпреки че и от такива има нужда, но и промяна на вътрешнопартийни механизми за демократично функциониращи структури.
Съществуват подозрения, че решенията в БСП не се вземат дори от ръководството, а се вземат от част от него и кръгове отвън. Нищо лошо няма в това да се ползват услугите на професионалисти, които да подготвят съответните решения, но трябва да има политическа рамка, извън която да не се излиза.
Плоският данък в никакъв случай не влиза в тази рамка. Ето един негатив за това ръководство на БСП, което в предишния мандат прокара този данък. Това, което бих препоръчал на ръководството на БСП, е, за да не му крадат структурите, да възстанови идеологическата дейност в истинските й измерения, да не разчита, че твърдото ядро винаги ще ги дарява с ръкопляскания, което все по-рядко се случва и ще се случва. Като лява партия, извън тези избори, да застане зад политики и обслужващи тези политики решения.

Какво прави посланията и темите на АБВ привлекателни за социалистите?
Прави ми впечатление, че Първанов заяви, че АБВ не е проект еднодневка и че по-късно очевидно ще участва и в други избори, дори каза нещо, което тълкувам, че при определени конфигурации на бъдещи избори АБВ ще участва и във властта. Това, което АБВ се опитва да направи, е и реализация и послание като старата идея на Петър Дертлиев - трябва да се управлява с таланта на цялата нация.
В Щатите кампаниите са много остри. Гледах клип на БСП - БСП и ГЕРБ се бият на боксовия ринг, БСП побеждава и ГЕРБ е в нокаут. Това не е това, което се търси, дори от твърдите ядра. Ако влияе на някой, то със сигурност не на периферията. Това черно-бяло не е подходящо за България. Когато се напада АБВ - прочетох изказване на Георги Пирински, че, който гласува за АБВ, гласува против БСП.

Основната теза на БСП, която тръгна веднага след обособяването на АБВ с отделна листа, беше, че всеки, който гласува за АБВ, гласува за ГЕРБ.
Това послание - „който гласува за АБВ, е против БСП", е в същата пропагандна схема ние - добрите и те - лошите. Ако са верни тези мои разсъждения за проблеми вътре в самата БСП, когато определиш враг, то сплотяваш собствената си политическа единица. Вероятно това е основанието да се търси врага в ГЕРБ, в АБВ. Трябва да има враг - това е стара схема.

За избирателите - предимно в ляво - АБВ е враг или нужна промяна?
И едното, и другото - зависи от избирателите. При нас е поговорката, че най-големите кавги са между първи братовчеди. При други това е движение, разширяване на пространството. Ще видим какво ще стане на тези избори, кой печели от това ще се разбере.

Ако на евроизборите АБВ надхвърли 4%, които не са достатъчни за един евродепутат, но при парламентарни избори дават място в Народното събрание, това може ли да бъде един сигурен знак, че АБВ среща нужната подкрепа сред хората и ще се задържи на политическия небосклон за следващите парламентарни избори?
Ако нещата останат в рамките на творческия плагиат, ако упреците, че това е властови, а не идеен модел, се окажат неоснователни, както аз твърдя, то тогава при приложение на стратегията „Лилов" или друга такава стратегия този проект има бъдеще. Едно от възможните решения е да има преместване на цялото ядро. Докато ръководството на БСП казва „който гласува за АБВ, гласува срещу БСП" - това е казано от Сталин, хубаво, работеща формула. Но по-работеща е друга, която предлага АБВ - може да я намерите в евангелието на Марко - който не е против нас, е с нас. Чули ли сте някой от АБВ да говори против БСП, една дума не съм чул. Основният упрек е към част от ръководството на БСП и неформалния кръг около председателя. Ако това нещо успее, ядрото или част от него може да бъде преместено.
Един народ, който е русофилски настроен, трудно можеш да му обясниш това, което се опитва да обясни БСП чрез Кристиан Вигенин и Ангел Найденов. Какво правите вие бе, питат много от левицата, но и част от десницата. Тук е необходима в електорален предизборен план една много ясна позиция - тук например Атака печели много. Години наред се разправяше, че Първанов е човек на Москва - вярно или не, няма значение, част от хората го припознават като такъв. АБВ и като поведение, и като психологически образи печели.

Ивайло Калфин и Илияна Йотова са коронните играчи на двата отбора, имат и опит като евродепутат - кой от двамата има потенциалът да спечели повече електорално одобрение?
Познавам много добре и двамата. Калфин притежава повече от необходимите качества. Виждал съм го в действие, виждал съм познанията му. В чисто личностен план бих лобирал за него. Като прибавим, че беше външен министър, вицепремиер, смятам, че е добра кандидатура. Дали хора, които не изразяват публично симпатия към АБВ, ще я изразят в тъмната стаичка, не е ясно. В столетницата има и хора, които знаят поговорката „Умно куче в мъгла не лае". Тези характеристики не бих пренебрегнал и не се знае как ще действат на тези избори.