Проблемът за отношението на англичаните към България е в самите българи

"Ако бях българин, веднага щях да избягам оттам". Това заяви по Би Би Си лидерът на Партията за независимост на Великобритания Найджъл Фарадж. За пореден път той отправи остри критики към България в емисията на "Време за въпроси" на британския телевизионен канал.

Причините за острата му реакция се крият в това, че по думите му България е в ужасно състояние, съдебната система не е независима, а мафията реално ръководи икономиката.

"Безотговорно и дори глупаво е от януари следващата година да отворим нашите граници за 29 милиона хора от Румъния и България", твърди Фарадж.

Британският политик вече е персона нон-грата. Обидихме му се, нацупихме се. Ядосано засукахме мустак, поклатихме глава и с мътен поглед промърморихме: "Ще видиш ти!"

Всъщност какво каза той? Излъга ли? Защо ни разсърди?

Истината боли. А вместо да я приемем, ние сме готови да тръгнем на война с него. Нека обаче се поставим на негово място. Нека се опитаме да погледнем реалността през призмата на сънародниците му. Та нима ние сме по-различни? Те били нетолерантни. А как ще реагира България, ако след няколко месеца се очаква неконтролирана инвазия на стотици хиляди сирийци, афганистанци или кенийци (например) в София, Пловдив, Варна и Бургас. Какво ще правим ние? Ще ги чакаме с бъклица и дрян? Ще бъдем готови да посрещнем с отворени обятия безброй прииждащи, които нямат ясна перспектива за бъдещето си. Хора, без подсигурен дом, работа, а с единственото желание някой да им даде всичко даром. Готови ли сме да бъдем техни настойници? Да ги храним с нашите пари, с нашите данъци…

Защо Фарадж и милиони английски консерватори не желаят стотици хиляди наши сънародници да се насочат отвъд Ламанша?

Вече близо 3 години живея на Острова и знам отговора. Вината е изцяло в нас или поне в голяма част от нашенците, заселили се в Англия с единствената идея да се възползват от социалната система на Нейно Величество.

За какво става въпрос? Ще го обясня просто. Никой от британците няма нищо против, когато по родните му земи пристигат специалисти или хора, чиято цел е да работят и да изкарват прехраната си с честен труд. За съжаление тези емигранти попадат под общия знаменател на другите. Други, които пълнят криминалните хроники. Други, които мамят и си живеят сладко без напрежение. Други, които карат дори сънародниците им да се срамуват от тях. За съжаление те са много и вече са лепнали срамното петно върху определението "българин".

Как се е случило това?

Нали знаете вица за онзи наш сънародник, който на връщане от Англия декларирал на митницата един милион паунда. "Как спечели толкова много пари, бе?", попитал митничарят. "Ами седнах да играя покер, а се оказа, че всички са "джентълмени" и приемаха на честна дума какво държа в ръцете си. И като ми тръгна една карта…"

Такава е и нашата, “българска” работа на Острова. До скоро е било лесно. Идваш, подаваш документи за NINO (нешънъл иншуранс намбър), дават ти го и след това… кеф. Всъщност този документ ти позволява да работиш и да се самоосигуряваш. И ако работиш здраво – ще живееш добре. Така го правят всички, но не и ние.

Благодарение на него, ти вече си законен жител на Великобритания и се ползваш от всички екстри на системата. Тук вече идва проблемът. Нашите сънародници живеят и работят на Острова, но в края на годината трябва да обявят доходите си и да си платят данъците.

Благодарение на стотиците наши сънародници-счетоводители, се попълват данъчни декларации с невярно съдържание. Оказва се, че имаме "социално слаби". Това е достатъчно да се кандидатства за помощи от държавата. А тя плаща. За “подпомагане на бизнеса” – 300-400 паунда на месец, до 80% от наема – като тук сумата достига до 600-700 паунда на месец (а в същото време нашенецът е пуснал незаконно и двама-трима наематели, които му докарват още една месечна вноска)…

Върхът на сладоледа е измамата, с която си служат сънародниците ни, които имат родители надхвърлили 65-годишна възраст. Регистрират ги на адреса си в Англия и обявяват, че се грижат за тях, за което Кралицата плаща по 250 паунда на месец за човек, а бабата и дядото си живеят в някое българско селце и хал-хабер си нямат.

Прекалено много станаха обаче хванатите в измама. Англичаните вече имат едно наум, та дори и две. Съмненията към нас се потвърждават и от това, че където има български общности, оплакванията от българи към българи в полицията валят като из ведро.

Ето пример, свързах се по телефона с човек, който монтира сателитни чинии на Булсатком. Пристигна от Лондон. Заговорихме се: "Преди седмица си оставих вратата на колата отворена и влязох до вкъщи да взема чантата си. Чух врява. Хората от турския магазин от другата страна на улицата бяха заловили един човек, който ми беше откраднал един куфар с инструменти от багажника. Беше българин…"

Тези негови думи казват всичко. Няма смисъл да се сърдим нито на Фарадж, нито на консерваторите, нито дори на марсианците. За всичко сме си виновни ние, българите.

Защо аз, съпругата ми, нейните родители, много наши приятели тук нямаме проблеми? Защото работим. Защото вече години наред на Острова не сме подали нито едно искане за социална помощ.

Преди 2 години, когато кандидатствах за "work permit" (синя карта) много сънародници ми се изсмяха: “Ти си луд. Ако работиш на трудов договор, не можеш да скриеш нищо. Отдържат ти всичко до последната стотинка”, бяха доводите им.

Няма лошо. Това беше целта ми. Затова сега съм спокоен. Имам две местоработи, съпругата ми е учителка и не се обиждаме на Фарадж. Дори ние не сме съгласни с парите от нашите данъци да се покрива "масрафа" на онези, които идват с очакването за настаняване в "санаториум Великобритания".