Приетият от мнозинството на БСП и ДПС „Изборен кодекс“ отново бе грубо нарушен от председателя на етническата партия. На предизборно мероприятие Местан за пореден път си позволи да говори на турски пред събралото се мнозинство, предимно на преклонна възраст.

Нямам против повода: честване паметта на жертвите, пострадали от комунистическия режим. Но къде беше Местан на 1 февруари, когато на мемориала пред НДК почетохме паметта на хилядите, избити без съд и присъда от червените сатрапи непосредствено след 9 септември 1944г.?

Вкарвали ли са депутатите от ДПС закон, според който режимът на Живков е престъпен и всеки дръзнал да го венцехвали, подлежи на същата наказателно отговорност, на каквато и феновете на Хитлер, Мао и другите масови убийци, познати от историята на 20-и век? Отговорът е еднозначен: разбира се, че не!

Интересът клати феса, а в нашия случай феса ни клати в последните 25 години с малки изключения. Клати ни съобразно интереса: собствения, на кликата и обръчите, впили се като пиявици в измършавялото тяло на Отечеството. За Феса не важат закони, норми и разпоредби. Той с кръв е взел тази власт, кърваво ще я употребява, с кръв ще даде.

Да видим сега докъде ще стигне смелостта на новата Централна избирателна комисия? Ще удържат ли на думата си хората от ЦИК? Ще мерят ли с еднакъв аршин прегрешенията и престъпленията на всички политици, били те на власт или в опозиция? Ами прочутият главен прокурор? Който бранеше с цялата тежест на внушителната си осанка държавността и закона в Републиката?

За съжаление не съм оптимистично настроен, ама никак! Пак ще преклоним глава, защото нашите политици, магистрати и общественици гледат първо партийния интерес, защото интересът клати феса. А в нашия случай феса клати интереса в лицето на българското общество. И ще продължи да го прави докато следваме сляпо позната поговорка за преклонената глава и сабятa, която не я сече.

Докога народът ще търпи безучастно вакханалията, устройвана ежедневно от еничарските орди на турскочервената коалиция? Спасението от удавяне е в ръцете на давещия се. Който многократно е доказал, че може да плува, но само когато му изнася.