Некадърност и високо напрежение

Цялата страна гърми: енергийният министър Стойнев нарамил лъка, стрелите и като един български Робин Худ бранил бедните и онеправдани люде от лошите монополисти и колониалисти.

Не знам как вярват, че ще им се вържем на поредната идиотия при положение, че токът хич не е по-евтин, напротив. Цената е същата като миналата година, при положение, че температурата бе с поне 10 градуса по-висока. Явно министърът все пак вярва, че нещо е понижил и е прав – доверието в правителството и собствената партия, факт който ще се докаже на предстоящите през края на май избори за представители на България в Европейския парламент.

Днес спалият девет месеца министър бълва хули и закани по адрес на електроразпределителните дружества, плаши ги с милионни глоби и взимане на лицензи. Сети се той след година да се прави на голям застъпник за бедните. След дъжд качулка малко, ама и така да беше пак добре.

Само че широко анонсираното и очеизвадно лъжливо намаление на тока ще ни излезе през носа. Защото се задава шоково увеличение, след което ако ще и 30 градуса да е идната зима пак ще плащаме трицифрени, ако не и четирицифрени суми. Когато вече комунистите няма да управляват, но пак по техен обичай ще ни оставят държавата в батак, с милиарди заеми и тежки камъни на шията.

А президентът на ПЕС както си знае ще се скрие и покрие в топлото местенце на запад от Калотина. Кой, кой тогава ще се заеме с мръсната политика в прекрасната ни Родина? Може би трябва да се върнем в първите години на Третата българска държава, когато си вкарвахме генерал-губернатори и всякакви други ръководители отвън.

Явно няма друг изход след като видяхме как преди година 900 хиляди души гласуваха за Станишев, който щеше да им дава работа, да строи „Белене“ да облага богатите за сметка на бедните. Щял да удря олигарсите? Жив да не бях, ами кой ще му организира Костинбродски преврат на другите избори? Кой ще удари мощно рамо, с оглед овехтелия и измиращ електорат? Кой, кой, кой?

Същият на когото Стойнев и партийният му лидер слугуват под благовидния предлог, че работят за народа. Пито, платено, чакаме сервитьора за сметката.

За съжаление тя(той) неумолимо се приближава, лошото, е че пари да я платим липсват. И какво правим в този случай? Бягаме презглава към изхода (на държавата) или мием чинии в служба на чорбаджията(властта). Май трети вариант към този момент липсва.