Ода на глупостта или реквием за комунистическа България

Напълно очаквано, в 42-то Народно събрание най-накрая се повдигна темата за прочутата реиндустриализация на „Клета Майка България“. Връщането старата слава на отдавна забравени и заметени соц-производства бе част от помпозната предизборна програма на социалистическата партия, в сравнение с която измамите на чаровника от „Опасен чар“ изглеждат като библия за първокласници.
И дойде време за поредната: 25 години след рухването на комунистическа България съживяваме изстиналите трупове на нейните най-уродливи създания. Пак заговорихме за „Химко-Враца“ и разбира се – дежурното „Кремиковци“. Нищо случайно – предизборно се заигра по най-чувствителната струна на вече посивелите ударници на комунистическия строй, преизпълнители на петилетките през времето на най-резкия ни, според апологетите на плановото стопанство, икономически растеж. Говорим за 80-те, когато по думите на кръволоците от Политбюро изградихме т.нар. „развит социализъм“ и оттук насетне остана само да се радваме на плодовете му. Само че тези плодове излязоха горчиви и отровни. Да кажеш, че в момента съобщавам някаква нечувана истина – абсурд!
На пазара са хиляди страници обективен анализ и фактология, повдигащи завесата около „огромните“ постижения на тоталитарната държава. Заключенията са прости:непосредствено преди „Голямата промяна“ ( по думите на Петко Симеонов) комунистическия труп на Живковата държава бе на практика във фалит. Особено след твърдото решение на младия тогава лидер на КПСС и Съветския съюз – Михаил Горбачов – да преразгледа преференциалните споразумения в търговския стокообмен между София и Москва.
Именно поради непригодността си за работа в съвременни условия не функционира гордостта на комунистите – „Франкенщайнът“, тровил десетилетия наред Софийското поле – „Кремиковци“. Тровил в огромни размери и своите работници – да забелязахте вчера по новинарските емисии, излъчващи пряко от района на комбината, пред камерите да застават мъже по-стари от 50 годишна възраст?
Може би не сте чували циничните вицове за „кремиковските вдовици“? Кому е нужен в 21-и век възкресението на соц-гигант, без никакви гаранции, че вложените от държавата 300 милиона ще бъдат възстановени. Защото ако имаше сериозен инвеститор на хоризонта, то „Кремиковци“ щеше да е заработил. Но сега се цели друго – стягане на изтерзаните редици на изнасилената от ДПС социалистическа партия.
Само че хората на Станишев пак прилагат „опорните точки“ на жена му по смешен и абсурден начин. За да лее оди и пръска носталгия по соц-стопанството на трибуната бе изваден виртуозният министър на икономиката в кабинета „Виденов“ -  Румен Гечев. Червен талибан, скочил на амбразурата да защитава своя председател, обвинявайки президента Първанов и покойния Добрев във всички смъртни грехове. Ясно защо е активиран по тази тема, но може ли лицето, участвало в съсипването на банките и лева, този заради когото пенсията на родителите ни бе три долара, да разтяга локуми как ни трябвала реиндустриализация? Ами това е все едно Химлер да стане посредник за внос на газ в Израел.
Силно се надявам, че здравият разум в отдавна дискредитираното 42-ро Народно събрание ще надделее и тленните останки на комунистическа България ще останат там където им е мястото – дълбоко заровени и добре затиснати. Защото в противен случай ще вампирясат, а знаем добре от нашите прадеди как се процедира в такъв случай.



Снимка на Деня

МВнР: Сънародниците ни в Европа и Турция вече могат да гласуват, приключи вотът в Нова Зеландия