През последните дни много хора се упражняват на тема „психиката на гимнастичките от националния отбор“.

Мълчах си и им гледах сеира.

Малцина знаят, че съм израснала с някои от златните момичета на Нешка. Познавам много гимнастички, била съм на лагери и тренировки, обичам ги и спокойно мога да кажа, че знам много за живота им, в залата и извън нея.

Като за начало искам да уточним, че всички трябва да са наясно, че в основата на победата във  всички спортове са концентрацията и дисциплината.

Няма спортист, който да не е подложен освен на физическо и на силно психическо натоварване. Спортистите са свикнали с това, това е част от ежедневието им, състезанията за спортистите са като изпитите за учениците.

Загубата в състезание е като двойка на изпита, изпращането на резервната скамейка е като забележка в дневника, и всички спортисти са свикнали с това. Строгостта на треньорите е като взискателността на учителите, това е ежедневието на спортиста, това не може да докара някой до самоубийство.

Ако греша, всеки втори ученик би си рязал вените след двойка.

Несериозно е да се хвърля вина върху треньори, федерации и т.н., без да съм дипломиран психолог ще ви кажа, че проблема на Цветето посегнало на живота си, ако въобще наистина го е направила, е много по-дълбок и се намира много, много отвъд спорта, тренировките, състезанията и натоварването.

Смятам, че първото нещо, на което се учат спортистите е да губят, и ако един спортист посяга на живота си след всяка загуба, то той не е войн.

А, аз съм напълно сигурна, че семейството и треньорите са възпитали Цвети, като истински спортист и боец, и ако тя наистина е посегнала на живота си умишлено, в което се съмнявам, то причините са дълбоко в нейната душевност, до която както вече е известно тя е допускала малцина.

Можете да ме съдите, обиждате, обвинявате и ругаете колкото си искате, но не мога да приема, че някой може да обвини треньор или федерация за личната драма на определен спортист.

Амбицията за победа никога не е била самоцел единствено на треньор или федерация, амбицията за победа е част от съществуването на спортиста, и ако някой твърди, че претоварената програма, било тренировъчна или състезателна е докарала едно нежно и красиво, но калено със спортното ежедневие момиче до самоубийство, то този човек, не познава спортния дух, и никога не е стъпвал на стадион или в залата.

За съжаление такива неща се случват, има спортисти убили приятелките си, съпругите си… има състезатели, които паралелно с добрите представяния на арената са престъпвали закона в ежедневието си, нима за това са виновни, семейството или треньорите, федерацията или спортните провали, разбира се че не са.

Постъпките на един човек, бил той спортист или редови гражданин са въпрос на абсолютно личен избор, и хвърлянето на вина върху други лица е абсолютна глупост.

Замълчете...

Моля се с цялото си сърце за Цвети, защото всеки човек заслужава още един шанс!