Не разбирам защо са неистовите усилия да се срине утвърдил се курорт като Банско, казва бившият министър на околната среда

- Г-жо Манева, има ли псевдоеколози в България? 

- Трябва да уточним какво имате предвид. Ако говорите за хора, които нямат познания в опазването на околната среда, но гръмко се провъзгласяват за еколози, би било справедливо. В нашата действителност, за съжаление, е по-разпространен другият случай - има знания, но те се използват спекулативно, тенденциозно и манипулативно, поднесени като истина от последна инстанция на единствените загрижени за природата в България. Това поражда подозренията за нещо неистинско, за преследване на интереси, които не приличат на екологични.

- Какво мислите за информациите за поръчки за милиони от зелените, без да има практическа полза от тях? 

- Не бих могла да коментирам конкретните проекти. Задължение на институциите, обявили обществените поръчки, е да дадат отговор.

Ще напомня само, че по време на първото правителство на г-н Бойко Борисов ние се обърнахме писмено към екологичните организации, които изпълняват проекти, финансирани не само чрез МОСВ, но и директно от ЕК, от швейцарски и други програми да ни предоставят резултатите от тези проекти, за да ги публикуваме. Желаехме да систематизираме цялата информация за българското биоразнообразие, да подобрим аргументацията при вземане на решения, да гарантираме прозрачност и публичност, за което ще чуете лицемерни призиви от тези организации. Казвам лицемерни, защото не получихме нито ред от нито една организация. Същевременно те организираха откровено саботиране на картирането на местообитанията, просто защото не те бяха спечелили поръчката.

- Има ли проекти срещу бракониерството или насочени към нещо конкретно? 

- Както казах, направихме опит да получим информация. Те получават обществени средства, но не намират за необходимо да уведомяват обществото за конкретните резултати. Спомням си за битката непременно да се изгради проход за мечки при Маказа, независимо от цената и съмненията за целесъобразност. Интересно е след толкова години колко мечки са се възползвали от възможността да се разходят в този район. Не е лошо да се направи сравнителен анализ на броя на ветрогенераторите в Румънска Добруджа и у нас, все по пътя на птиците, но в единия случай има наказателна процедура на ЕК срещу България (извоювана от нашите екологични организации), а в другия няма. Специално внимание заслужават и огражденията за птиците по магистрала “Марица”, които създават сериозни рискове за пътуващите при снеговалежи, изградени след сериозен зелен натиск. Спомням си и за един проект за голф игрище с няколко едноетажни къщички в покрайнините на Луковит. Проектът беше спрян, защото в единия край на терена имало местообитание на лалугер. Сега 

там няма нито лалугер, нито поминък за хората.

- От екокоалицията “За да остане природа в България” се оплакаха от кампания срещу тях. Имат ли основание? 

- Не можеш непрекъснато да организираш кампании, протести, заплахи и да не очакваш, че атакуваната страна ще поиска право на отговор. Не е лошо да си спомним библейската фраза - “Който сее бури, жъне ветрове”. Ако имат убедителни аргументи, няма защо да се страхуват и оплакват. Може би тревогата е, че младежите, които участват спонтанно и искрено в протестите, ще разберат, че защитата на природата е не само кауза, а и добър бизнес.

При това в този бизнес участва един относително постоянен контингент. Научили са се да правят проекти, не допускат новаци, макар и образовани. И когато някой възроптае и поиска по-добри правила, следва шум до небесата и вопли за заплаха за гражданското общество.

- Има ли избирателност при протестите на зелените срещу един или друг проект? 

- Разбира се, че има предпочитания и това е очевидно. Има многобройни теми, които се нуждаят от обществен контрол. Вземете отпадъците в речните русла, на най-невероятни места по планините, по пътищата, паленето на стърнищата, разделното събиране на отпадъци и много други въпроси, които искат системна работа за промяна на манталитета. Не съм чувала за някаква акция на зелените организации по тези въпроси. Но пък съм чувала, а и имаше конкретни предавания по тази тема, че когато големи компании откажат да финансират проекти на зелените, те стават обект на атаки.

- По какъв начин концесията на Банско застрашава парк Пирин? 

- За концесията в Банско се изговориха много неща. Добре е екологичните, икономическите и правни аргументи - за и против, безпристрастно да се систематизират. Първо, туристическата зона, в която е разположена концесията, е 2% от територията на парка и няма как да предизвика унищожаването му. Констатациите от проверки на ЮНЕСКО и ЕК за строителство в ски зона Банско са категорични, че увреждане на световното наследство няма и че при разрешаването на строителството не е допуснато нарушение. Второ - концесията е добър инструмент за регулиране на обществените отношения в туризма и за опазване на природата. Ще напомня, че хаотичното строителство на ски съоръжения в района започна през 1985 г. Разработването на териториално-устройствения план и регламентирането на дейностите в туристическата зона през 2001 г. сложи ред. Няма разумни, а още по-малко екологични аргументи за разваляне на концесията. Твърденията за площта и незаконните обекти са спекулации. Т. нар. незаконни обекти са изградени преди 10 г. с мълчаливото съгласие на същите зелени активисти. Въпросните обекти са въведени в експлоатация по установения ред, а върху приходите са плащани концесионни вноски. Може ли голословни твърдения да бъдат основание за прекратяване на концесията? Защо са тези неистови опити да се срине един утвърдил се курорт и зона за спорт?

- Как ще коментирате последните промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие? 

- Основният проблем е, че решенията не се вземат след откровена и честна дискусия с всички заинтересовани страни. Такъв е случаят и със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Ще отбележа противоречието с досегашните позиции на зелените. Мнението ми съвпада с това на здравомислещите хора и убедеността, че трябва да има ясни правила и отговорност при неспазването им. Но до новото решение контролните органи трябва да са на мястото си и най-малкото да не допускат мръсотията, която цари в районите за диво къмпингуване. Нека е диво, но не дивашко.

Искам да напомня, че 25 г. от трудовия си стаж съм посветила на опазването на околната среда. Всеки човек прави грешки, но има много добри неща, които съм направила и които ме изпълват с удовлетворение. Едно от тях е процедурата по оценка на въздействието върху околната среда. Това е инструментът, чрез който ще се оценява намерението за изграждане на втори лифт в Банско. Нищо от случилото се през 15 г. на концесията не свидетелства за грешно решение. Когато има спорове - различните гледни точки трябва да се аргументират без лъжи и спекулации и без ненужен фанатизъм. Винаги съм се противопоставяла на такива похвати и неслучайно съм в черния списък на хората, които превърнаха зелената идея в механизъм за изнудване. Не е ли време за почтени хора и промяна и в тази сфера? 

Евдокия Манева е родена на 20 март 1945 г. в София

По образование е инженер-химик, доктор по икономика
Има специализации по управление и оценка на проекти
Започва работа в Министерството на околната среда и водите през 1990 г. като експерт
Министър на околната среда в периода 1997-2001 г.
През 2004 г. става един от основателите на ДСБ
В момента е консултант по проблемите на екологията на различни организации 

Източник: 24 часа