Вижте писмото на една силна и борбена майка до своя син!

Вече втора година Филип е в състояние на будна кома и не съществува пълноценно. Бил е обаче здраво дете, което е правило първите си стъпки в прохождането. Но след неудачна ваксинация, поставена по-рано, отколкото трябва, той се разболява, получава възпаление на мозъка, което го води до комата.

Преди броени дни Филип отпразнува третия си рожден ден. Един хубав ден за усмивки, но също и за равносметка. Не бива да забравяме за борбата, която се е водила досега, защото това ще даде сили на всички за това, което предстои. Със сълзи на очи споделяме едно писмо на невероятно храбра и силна майка на Филипчо.

От Светла Пенкова:

"Днес Филип има рожден ден. 15 октомври 2010 г. – точно преди три години на бял свят се появи ти! Твърде рано и твърде малък – в 30 г.с. само 900 гр или четири пъти по-малко от дете, смятано за нормално родено. Всичко започна малко по-рано, когато съвсем неочаквано се оказа, че мама вдига високо кръвно, а това не е добре за малкото човече. Две седмици в болница и борба за овладяване на положението ... безуспешно! Лекарите бяха на мнение, че е рисковано, но по-безопасно и за двама ни, ти да се родиш точно сега. Не те видях веднага, защото самата аз не се чувствах добре. Когато на другия ден ми позволиха да те видя, ти беше омотан в маркучи, системи, закачен за апарати, които следяха жизнените ти показатели. В този момент си мислех, че за една бъдеща майка, най-страшен е момента с раждането. След това се прибират в къщи с бебчо, там ги чака готовата бебешка кошарка и всички онези сладки бебешки дрешки и принадлежности, които някои по-креативни търговци са поместили в „Списък с най-необходимите неща”!

Но, за това беше още рано да се мисли. Не искаха да те запишат. Седем дни ти нямаше име. Лекарите ме наричаха майката на номер еди кой си.
Бях щаслива, че поне мога да те виждам – без да те докосвам, защото беше поставен в стерилна среда и контакта с теб се следеше строго от неонатолозите. Много страшни неща бях чувала за кувьозите, представях си какви ли не ужасии, пълна слепота, ДЦП и т.н. Не знаех какво да очаквам и си представях седемте кръга на Ада. В последствие разбрах, че съвременните кувьози са далеч по-усъвършенствани от онези, по наше време. Но тогава не знаех абсолютно нищо. Лекарите ми говореха в сложни термини, от които нищо не разбирах и всичко звучеше ужасно. След няколко дни мен ме изписаха от болницата, прибрах се сама, без теб, само с една рана, която продължаваше да увеличава драмата от случилото се. За щастие ти прояви сила и борбеност, макар че теглото ти стигна до 750 гр. Нашите добри феи от неонатологията във ВМА – Пловдив, под ръководството на доц.Кръстева свършиха чудеса, ( или на теб просто много ти се живее ) От едно дете с риск за живота, те превърнаха в здраво, послушно и вечно гладно бебе. На 01 януари 2011г. те взехме вкъщи като Новогодишен подарък. Вече тежеше 2400гр. Всеки месец те водихме за наблюдение, следяхме развитието ти и безумно се радвахме на твоя прогрес. Нямаше никакви видими последици от твоето преждевременно раждане. Напротив – ти се развиваше наравно със своите връстници. Ти беше нашия герой. Нямаше по-голямо щастие от това да ни събудиш сутрин с грейналата си усмивка. Кошмарът беше зад гърба ни, всичко беше лош спомен, който с времето избледняваше. Имахме си здраво детенце, което изпълни със смисъл живота ни. И никога не ни мина през ум, че това щастие може да свърши, че някой може да ни отнеме радостта и да объне живота ни отново. 
Но, обратите в живота идват ненадейно…
Една вечер (на 06 декември 2011г.) започна неконтролирано повръщане. До този момент не беше боледувал и затова изпаднах в паника. Веднага отидохме в Спешен център. Постъпихме в болница. Последва подобрение. На третия ден ни изписаха, но още същата вечер ти се влоши. От този момент нататък започна големия кошмар. Дори не мога да си спомня колко пъти отидохме до болницата и ни върнаха с уверението, че няма нищо страшно и няма нужда да те лекуват. А ти продължаваше да се влошаваш. Но..., ние твърдо вярвахме на лекарите, че си добре и излишно драматизираме ситуацията. До момента, в който на 11 декември не вдигна 41 градуса температура и вече нямаше как да ни върнат от болницата. Приеха ни в много тежко състояние. Силите ти бяха на предела. Само двамата с татко ти знаем как сме прекарали нощта на 11-ти срещу 12-ти, в стая без парно, без заслани легла и топла вода. И двамата се молехме само да свърши нощта, за да дойде понеделник и някой да ти обърне внимание. Но, за съжаление сутринта се оказа твърде късно. След цялата агония, която преживя в някакъв момент ти просто спря да дишаш. Тичах по коридора с теб на ръце и плачех: „Какво направихте с детето ми, убийци!”
И отново интензивно отделение. Отново маркучи и системи, апарати следящи кръвно, пулс и тъй нататък. Отново всеки ден и всяка вечер пред болницата с надеждата да чуем, че си по-добре, че ще живееш! 
Въпреки всичко ти оцеля! За втори път показа сила и воля за живот! Пребори отново смъртта!Върна собсвеното си дишане. Поредния твой успех! Но това, което се случи в малкото ти телце не можело да се оправи така лесно. Лекарите казваха - шансовете му са 10%. Но на теб миличък аз знам, че и един процент ти е достатъчен. 
И тази година няма да духнеш свещичките от тортата. И тази година няма да разопаковаш сам подаръците си. И тази година няма да дариш с целувка гостите си. Боже, нека тя да е последна. Нека Филип се събуди и да види прекрасното слънце, свежия въздух, песента на птичките, любовта която го заобикаля и да изпълни дома ни с щастие. Моля те, Боже!"

Филип е включен в програмата "Високи клетъчни технологии" към Руския Научен Онкоцентър в Москва. До тук той е преминал четири курса на вливане на автоложни стволови клетки. До края на годината предстоят още две – този месец и през декември. Майката на детето споделя във социалната мрежа, че той понася много добре трансплантациите и физически се чувства отлично. Няма напрежение в мускулите, изкривяване на крайници и всички онези усложнения, които лекарите обличат в много сложни за разбиране думи.

При следващото посещение в клиниката малчуганът ще бъде подложен отново на контролни изследвания. Тогава ще има и повече подробности за неговото състоянието.