Протестите преди година поставиха няколко основни искания, едно от които бе прекратяване на парламентарното номадство и пазаруване на продажни депутати. Тогавашната опозиция в лицето на Станишев и Местан щедро обещаваха да прекратят порочната практика само ако се докопат до властта. Но знаем, че на комунист и турчин-бивш комунист вяра не може да имаш.

Хайде, да признаем, че в началото на мандата фъфлещият Миков се закани да въведе ред и дисциплина в най-важната институция у нас. За съжаление или му забраниха, или той се пропи и забрави, а може би и двете. Към днешна дата ставаме свидетели на сценки от най-уродливите спомени на идиотския 25-годишен преход. Иде реч за търг с явно наддаване и пряко договаряне в полза на корпоративната банда, на която по всички личи омръзна да плаща на традиционните партии, та реши да инвестира в собствен политически проект.

Добре подплатен с медийно внимание и свободни капитали, служещи за алъш-вериш на социолози, журналисти и общественици. Разбира се и на политици, днес разбрахме за Танчев, въпрос на време е да се доразкрие и бившият данъчен номер 1 и уж приближен на Цветанов – самият Красимир Стефанов.

Кукловодите прибегнаха и до друг изпитан инструмент на политическото задкулисие. За да прикрият поредната срамна сделка между управляващото мнозинство и новия политик решиха да демонстрират уж прилив на народни избраници към него и от едната, и от другата страна. Става дума за доскоро верния на Станишев десен земеделец Йончев.

Оксиморон и абсурд, възможен да се случи единствено в нашата си кална политика. Но логичният път пред партията на Йончев бе именно към социалистите, нищо че до скоро бяха членове на ЕНП. Както знаете добре, Bulgariautre.bg има силна и услужлива памет. И ще припомним няколко елемента от биографията на новите Барекови партньори.

Партията на Румен Йончев – Земеделски народен съюз(ЗНС) възникна след като търгашът Стефан Личев и групичката около него предадоха жената, направила ги хора и политици – достолепната Анастасия Мозер. Политическите им митарства преминаха няколко метаморфози – целуваха ръка на олигарха Христо Ковачки, сформирайки в компанията на ВМРО злополучното движение „Напред“. После избягаха от потъващия кораб и кацнаха при Янето, щедро осигурил им мандат за позабравения днес техен член – Чукарски. Който като помириса парламентарната банка и малко ги позабрави. След това решиха да правят обединение на земеделците, до момента в който се появи офертата на Станишев и хоп! От Ковачки, през Янето до „Позитано“ 20. И най-накрая (засега) в „Цензурата“. Бягане с препятствия в българската политика и политическа проституция, казано съвсем без никаква цензура.

Или по-скоро катарзис и трансформация, причинени съвсем не от идейни подбуди. Любопитно е кога аграрите ще предадат поредния си благодетел. Може би е добре букмейкърите да започнат приемането на залози. Аз бих инвестирал крупна сума на момента.