Колко ги застрашиха германците над 3 милиона турци? И колко ги стреснаха няколко хиляди българи!

Някаква зараза тръгна в Евросъюза от Великобритания и това е факт. Днес медиите публикуват противоречеви информации, идващи от вечния ни съюзник и приятел Германия.

Ето една такава новина: "Имиграцията от Югоизточна Европа в Германия значително се увеличава през последните години и общините се мъчат да поемат този наплив. Сега германските градове внимателно следят проблема и може да поискат помощ от федералното правителство или дори от Европейския съюз", пише сп. "Шпигел".

В същото това време се появиха контрасигнали на отказа на британците да ни "приютят" на Острова.

Германски официални източници разтръбиха, че приемат цвета на нацията ни с цел увеличаване на интелектуалната мощ на локомотива на Европейския съюз. Да не повярва човек колко бързо летят вирусите из стария континент.

Това да се разболееш от грип е в пъти по трудно отколкото да пратиш негативен сигнал към двете "нарочени страни" Румъния и България. Айде после да си говорим за Европа на мултикултурния модел.

Пълно фиаско за госпожа Меркел. И добре, че самата тя си го призна неотдавна. Никой в страните членки не се интересува от останалите по трасето. Гаранция Франция, както казвахме на улицата в стремежа си да прецакаме дявола.

Ние, обикновените граждани на България, се лутаме в доклади, наблюдателници, наблюдаващи, преобладаващи оценки и други еврочиновнически хватки като забравяме най-важното – никой и нищо не е в състояние да спре движението напред.

Всяка емоция слагам в хладилника. За германеца пълен, за българина – полупразен. Истината е, че страната ни притежава едно уникално богатство. Интелект, който мачка като валяк останалите. Изключвам Златка, тя сама по себе си е национално богатство, което ще бъде оценено след години. Това, разбира се, в кръга на шегата.

Иначе, сериозно, ситуацията е следната. Страховете на западна Европа са оправдани. Вълната от поляци и чехи имигранти, които буквално наводниха Великобритания им държи влага и до днес. Излезе и статистика, че над 500 000 говорят полски на Албиона. Използването ни в ролята на мишени за предизборни трикове направо мирише на гнилоч.

Няма разумен българин, който да спори по темата: Свободен европейски пазар на труда. Но нито е свободен нито е пазар. Пазар е щом има съревнование и оценка на професионални качества. Е, кой е този луд HR "бундес" специалист, който ще препоръча българин в Германия пред сънародника си.

Друг е въпросът колко работи един нашенец и колко се пъне наследника на Бисмарк от Истанбул. За Великобритания да не говорим. Там има хора, за които работа е мръсна дума. Щом кралицата дава, що да се трудим.

В целия този хор от нетипични за политическия език на Европа думи съзирам само и едниствено политически ходове с цел дисциплина на собствените граждани.

"Социалният баланс и социалният мир са крайно застрашени", се казва във вътрешен документ на Германската асоциация на градовете.

Хайде сега да четем между редовете. Колко ги застрашиха германците над 3 милиона турци? И колко ги стреснаха няколко хиляди българи. Колко джамии се построиха само в Берлин? Колко терористи родиха немските градове, че дори един от тях се взриви пред американското посолство в Анкара?

Явно става въпрос за пари и социални помощи и нищо повече. Нищо в този свят не е по-различно от онзи на древния Рим. Поразлистих някоя и друга книжка за римското гражданство и всичко си дойде на мястото. Европа е добре да се отърси от оковите на предразсъдъците преди да се обяви срещу самата себе си. Или Европейските съединени щати стават реалност до 10 години или се връщаме там където всъщност сме. Ние на Балканите, останалите на Запад.

После каквото дойде – визи, проверки, разделение, бетонни стени. Разумът над емоцията е максимата на 2013 година. Вирусите са силни в нездрава среда, която дава храна да избуяват.

Витамините на стария континент са в ръцета на образованите българи. Европа има нужда от свеж човешки капитал, но се страхува да си го признае. И като се самонавива против нас дисциплинира собствените си разглезени граждани.

Що за качество ще остане у нас след великото преселение, което няма да се случи посмъртно, но това е друга тема. Може пък и да греша днес. Утре ще е различно сигурен съм.