Кой уби гражданското общество?

„Не охулвайте горките протестиращи. Те толкова си могат.“ Тези заклинания на дежурните врачки и анализатори бяха неразривно свързани с отразяването на протестите срещу монoполите и надписаните сметки за ток, обявени като възкресение на изпадналото в тежка кома от 97-ма насам гражданско общество. Тогава псувахме и клехме Райчевци и Кольовци, чиято цел ни бе ясна. Активираха ги като част от уговорената атака с цел свалянето на кабинета „Борисов“. Деяние представляващо по своему държавен преврат, горчивата чаша на което тепърва предстои да изпием. Защото си го заслужихме. По простата причина, че не повярвахме на Андрей и Кольо. Те са ясни и разкрити като слуги на червеното задкулисие. И да кажат нещо вярно няма как да ги послушаме, те отдавна са в ролята на лъжливото овчарче. Но какво да кажем за онези, повеждащи десетки хиляди по улиците на големите градове всяка неделя през януари и февруари миналата година? Не искаме социолози, дайте ни граждани. Ангел, Дончо и Янко са нашите лидери, гласът на разбунтувалия се народ. Още тогава малко от медиите извън голямата фамилия, обърнала се срещу Бойко, обръщаха внимание кои точно са канените в студия и блокове водачи на протеста. С факти и аргументи се повтаряше и натъртваше, че тези лица са близки до червените, че не са случайни хванати от улицата, че има нещо гнило в Дания. Не повярвахме! Не повярва, че му се готви подобен политически атентат и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Чиито нюх на хищник работи безпогрешно що се отнася до избори. Там ги мачка вече близо десет години. Но този път го преметнаха. Онези със социалните обещания, според които бившият премиер лично им написал 200 лева сметка за ток. Ха да ги видя след месец когато излязат баш зимните сметки. Могат да ги изядат и изплюят. Така както ги използваха и изплюха Ангеловците, които днес са щедро заплатени от своите господари. Водят предавания с гледаемост по-ниска от бройката на плащаните за тях заплати. Но те си извоюваха хранилката преди година. Днес жънат индулгенции, какво ли ще е утре?

Да сте видяли да протестират срещу лъжата на Мая за мажоритарните избори? Чухте ли да отидат при депутатите от енергийната комисия с въпроса: Нали щяхте да измъкнете потребителя от лапите на монополиста? Нали вече нямаше ЕРП-тата през съда да събличат и последната дреха от гърба на изстрадалия ни сънародник? Нали, нали...?

Нищо от това не се случи. Ама нищо. Драго Стойнев уж разсекрети някакви договори, ама до там докъдето му позволиха. Нито развалихме договорките за изкупуване висок ток, нито потърсихме сметка на американските „Марици“. Хвърлиха ни прах в очите, че спрели далаверите със „зелената енергия“, но как? Много просто, кабинетът в унисон с повелята на корпоративната банда, дърпаща конците му, удари по големия враг Прокопиев и неговите фирми. Чудо голямо, да не би токът за хората да поевтиня? Атовете се ритат, а народът гладува.

Национализация, разтрогване на лошите договори, търсене на наказателна отговорност? Колкото ще строят „Белене“, толкова и ще съдят Овчаров. Да припомним, че един от основните виновници за скъпия ток е на топла държавна хранилка в замяна на партийна лоялност в червената мафия.

Къде са гражданите на заседанията на ДКЕВР? Как енергийният регулатор взима под внимание техния глас? Въпроси без отговори или поне не такива, които биха се харесали на широката аудитория.

Къде са протестиращите, къде е гражданското общество? Убиха ли го или е в будна кома? Брутално изнасилено и грубо употребено от кукловодите на миналогодишната акция. Първият тест дали площадите отново ще се изпълнят с гневен народ се провали. Уж искахме мажоритарни избори, ама май не е сега моментът. Вторият изпит предстои когато дойдат сметките за тока, онзи, лично намаленият от Орешарски.

Ако и него не издържим не сме народ, не сме народ, а...и с това ще свърша!