За децата и политиката

Бяха времена когато бе особено модерно децата да са политизирани до мозъка на костите си. Говоря именно за комунистическия режим отнел правата и свободите на над 8 милиона българи за почти 50 години. Тогава младите бяха възпитани в духа на здравите комунистическия идеали с помощта на верните до гроб на Живков и червената диктатура.

Имената на трубадурите се знаеха – част от тях бяха изучавани в училище. Като почнеш с иначе талантливия, но промит мозък на Павел Вежинов и стигнеш до убийците на великия, на епохалния Райко Алексиев. Чиито имена няма да назова, за да останат там където им е мястото – в тъмния ъгъл на историческата забрава. Но преди 30 години те хич не бяха забравени, даже напротив.

Децата умираха да си играят на „Следите остават“ търчейки сред кварталните чичковци за да ги уличат в шпионаж и предателство. По паркове и градинки се спотайваха пионери тръпнещи в очакване да заловят американския агент, с който се бори Стефан Данаилов във втората част на всеизвестния сериал – апотеоз на соцреализма. Навсякъде се привиждаха диверсанти и подли империалисти, дошли да ни изядат буквално и преносно главите, крайниците и други части на тялото.

Мислите, че преигравам? Не – просто цитирам шедьоврите на комунизма, за които днес поколението 50+ си спомня с възхита и умиление. Жалба по младост ако питате мен, ама нека ронят сълзи хората простено им е. Ама като ронят да не вдигат аларма много там където не трябва. Защото именно тези фамозни стожери на комунистическия дух и добродетели, дето едва ли не щяха да направят предателя Павлик Морозов национален герой, днес сезират компетентните органи, защото Борисов приказвал на децата за политика.

Да, лидерът на ГЕРБ е донякъде непремерен, да изказванията му идват като гръм от ясно небе. Да, първата ти реакция е тоя какво защо, как? Но за съжаление е до болка прав. На подрастващите трябва да се каже, че ако не скрият личната карта на баба си или не говорят с родителите си, то на 26-и май ще е късно. А за тях ще останат едни няколко милиарда, щедро завещани от мрачния Орешарски и лицемерно усмихнатия Станишев.

Да, Борисов е груб и много често сам признава, че е прекалил с прямотата и искреността си. Не се вписва в рамки, неговото поведение не се изучава в учебниците по политически маркетинг и пиар. Парадоксалното е, че винаги излиза прав, а за нас остава горчилката и редовното умозаключение: „Абе не говори сложно като онези, не трябва политиците да се изказват като народа. Но е прав, мамка му, прав е!

БСП и ДПС. за разлика от Борисов, не говорят с простия български народ за политика, защото те не го разбират, той също не ги разбира, даже не ги и иска. Това ще стане ясно на предстоящия вот, стига да не извадят пак арсенала с черния пиар и калните номера, защото комунист козината си мени, нрава – никога!