Милиардери тръпнат в нисък старт, очакващи всеки момент да се втурнат по команда към Софийското поле

Днес вестник „Преса“ излезе със заглавие мехлем за душата на шопа от софийското поле – традиционен герой в гениалното творчество на Елин Пелин – майстор на късия разказ. Именно за общината, кръстена на бележития писател иде реч покрай дописката във вестника, която се доближава донякъде до горепосочения жанр – действието е бързо, затаяващо дъха, с участието на приказни герои и безкрайно фантасмагорично. 

Според авторката на материала милиардери от половин Югоизточна Азия тръпнат в нисък старт, очакващи всеки момент да се втурнат по команда към Софийското поле. Там те щели да изграждат молове, театри, казина и хотели, осигуряващи прехраната на десетки хиляди работници. Алилуя! Не всеки ден е Великден, но точно на Великден стават чудеса – Елин Пелин ще стане новия Лас Вегас, а София ще се свие до размерите на Чирпан, дишайки праха на мегаполиса изникнал само на 20 километра от нея.
Властта също била благосклонна и добронамерена – нали най-голямата гордост на Орешарски е откритият във Виетнам ресторант. Помним,че самият той в предизборната програма щеше да вдига доходите, Янаки Стоилов пък възстановяваше „Химко“ Враца като първа стъпка от мечтаната реиндустриализация. Само че за пореден път властта доказа, че за нея българинът не става за нищо друго освен за сервитьор и слуга на някви импровизирани тарикати от китайски произход.
Не че тази илюзия в Елин Пелин ще се получи, нали видяхме кой е довел инвеститорите – небезизвестният Сашо Томов, срещу който тече дело за присвояване на 15 милиона лева от „Кремиковци“. Както гласеше прочутият виц: „Кога Сърбия ще признае Косово – когато Сашо Томов стане премиер в Прищина.“ Или: „Защо гръмна Челопечене – защото Томов иска да замете следите от „Кремиковци“. Е, защо Челопечене? – това е Сашо Томов, той се е объркал.“
С вицовете може да продължим до утре, ако не беше освен смешно и малко тъжно. Тъжно по три причини: Че правителството ни взе за туземци, които чакат да бъдат колонизирани от големия източен брат; че властта излъга за пореден път и вместо растеж на икономиката и развитие на индустрията, пак предлага на българина място в зоната на минималните заплати в ролята на обслужващ персонал; че Сашо Апашо се заема с ролята на национален спасител, осигуряващ десетки хиляди работни места.
Във всяка нормална държава всеки един от изброените аргументи щеше да води до присмех и обществена реакция. Но у нас нещата стават малко бавно. Но ще станат – гаранция за което е прословутия шопски инат. Който гаранция няма да позволи да го правят на маймуна, иначе вади вазелина!