Как да четем етикетите на храни и напитки

Общество

26-11-2013, 13:05

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още по Темата:

Юруш, народе, на пилешко помпано!

Камион изпомпва фекалии до касети с хляб и мляко?

Софиянец откри ръждясал болт в хляб

Какво става, когато се свари колата?

Доказано! Конско и в четири родни продукта

Какво не знаем за големите хипермаркети?

Инспектори по следите на конското месо (ВИДЕО)

„Произведено в България” предаде България

7 вида минерална вода с флуор над нормата

Минералната вода съсипва организма ни?

13 минерални води с опасно много флуорид. Четете етикетите!

Ядем "суха кръв" вместо месо!

От какво се правят кренвиршите? (видео)

Какво ядем? Пилета на грил пълни с червеи? Или...

Ядем пилета пълни с отрови!

Фирми продават синтетична оцетна киселина с етикет за натурален оцет

Шок! Всеки втори литър ракия е менте!

Асоциация "Диабет": Забрана за реклами на вредни храни

14-годишен сандвич от Макдоналдс изумява всеки, който го види!

С какво промиват месото за хамбургери в Макдоналдс?

Пилешко помпано пак на щанда! Наредбата пада в съда?

За какво трябва да следим върху етикетите, когато купуваме храни и напитки?

Повечето хора се втренчват в етикетите и търсят колко сол или мазнина има в продуктите. Това най-често се вижда веднага, но какво означават другите думички от рода на „декстроза”, „оцветители” и „ароматизатори”?

Етикетите на храните често са объркващи. По тях има разни странни знаци и често се среща буквата „Е” в комбинация с номер. Но точно „Е”-тата могат да бъдат опасни и да породят реакции на непоносимост или на алергии. Как точно да четем етикетите, за да сме сигурни в продукта, който купуваме?

 

Какво пише на етикета

Оцветители – това са въпросните Е-та с номера от 100 до 180. Обърнете внимание, че някои номера са забранени в страните от ЕС. Дали обаче това се спазва в България?

Ароматизатори – добавят се, за да подобрят вкуса. Отделните изкуствени аромати обаче може да съдържат до 50 % химически съставки. Не се обозначават с Е-та. Естествените аромати са от растителен или от животински произход.

Картофи – посочени са на първо място, тъй като представляват най-голямата част от ястието, когато е приготвено. Останалите продукти са изброени в реда на грамажа си.

Телешка кайма – само 12 % съдържание е откровено малко. Месото в готовите ястия най-често не е от високо качество и най-често е внос, освен ако не е посочено друго.

Вода – някои полуфабрикати може да съдържат доста вода, за да се прикрие лошото качество на месото или на рибата.

Лук/моркови – производителят не е задължен да посочва колко процента.

Палмово масло – съдържа повече наситени мазнини от другите видове олио.

Пастьоризирани цели яйца – в готовите ястия яйцата са от ферми или дори внос. Не са еко чисти.

Нишесте – използва се да придаде обем на ястието, но няма хранителна стойност. Понякога придава лош дъх и удължава срока на годност.

Сол – проверете два пъти дали съдържанието не е твърде високо.

Дестроза – някои полуфабрикати съдържат доста „скрита” захар – декстроза, глюкоза, малтоза или фруктоза.

Натриев нитрат – това е консервант. В някои храни консервантите са Е-та от 201 до 285, но може и да не разберете, ако съставката е посочена с истинското си име. Повечето хора не знаят дали тя е полезна или не. Някои консерванти могат да предизвикат астматичен пристъп, алергия или дори да доведат до раково заболяване.


Как да четем хранителните стойности

Производителите са задължени да посочат енергийната стойност на продукта и количеството въглехидрати, мазнини и протеини. Допълнителни бележки за вида мазнина не се изискват.

Хранителни стойности за половин  опаковка – не се обърквайте, предложените грамажи или порции може да са нереално малки. така някои продукти изглеждат ОК като калории и т.н., но запомнете, че често хапвате два пъти повече от посоченото количество.

Енергийност - 1 kJ е равен на 4,2 килокалории. Ако сте на диета, се съобразете с килокалориите.

Въглехидрати – не си мислете, че трябва да се лишите от захар за сметка на скорбялата или нишестето.

Основно правило – 10 гр. захар на 100 гр. продукт е много. 2 гр. на 100 гр. е малко.

Мазнини – всички знаем, че е добре да избягваме наситените мазнини (5 гр. на 100 гр. са много, а 1 гр. на 100 гр. се класифицира като „нискомаслен” или „с ниско съдържание на мазнини”). Подберете продукти с високо съдържание на мононенаситени мазнини. Малко производители посочват трансмазнините на опаковката, макар че те също се смятат за опасни. Оглеждайте се за думата „хидрогенирани мазнини” или „частично хидрогенирани”.

Сол – трябва да се стараем да ограничаваме приема на сол до не повече от 5 гр. на ден. 75 % от консумираната сол се съдържат в готови храни или полуфабрикати. 1,25 гр. сол на 100 гр. продукт е много, а 0,25 гр. на 100 гр. е обезсолено. Солта е натриево съединение, затова знайте, че 0,5 гр. натрий на 100 гр. е много, а 0,1 гр. е обезсолено. Ако е посочен само натрият, умножете неговото количество по 2,5 и ще получите солта.

 

Дата на годност – нетрайните храни

Като охладени меса, готови салати, риба, месо, млечни продукти и т.н. трябва да имат дата на годност и след изтичането й не бива да се консумират. Други продукти като сладки, консерви, сушени и замразени храни имат обозначение „най-добро до”. То обаче обозначава качеството, а не безопасността. Може да консумирате и след тази дата, но не е желателно.


Как да разбираме жаргона „нискомаслено”, „високо съдържание на влакнини”, „без захар”

В ЕС има препоръки как трябва да се използват тези определения, но те нямат стойността на правен текст. Затова някои производители спекулират и кичат продуктите си неоснователно с тези етикети. Единственият начин да проверим дали отговарят на истината е да разгледаме хранителните стойности за 100 гр. продукт. И запомнете – обезмаслено не означава нискокалорично. Много такива храни са богати на въглехидрати.

Нискомаслено – това трябва да се разбира в сравнение с пълномаслената версия на продукта. Тоест някои „нискомаслени” бисквити може да се окажат по-мазни от„пълномаслените” на друга фирма или марка.

Без добавена сол – това не означава, че е безсолно или обезсолено.

Без мазнина 90 % - звучи добре, но дали е така? Може да означава 10 гр. мазнини на 100 гр. продукт, а това е доста.

Обогатено с калций – много добре, стига да не е обогатено и с нещо друго, сол например. Тази хватка често се използва при детските храни.

 

От какво да се пазим

Не всички хора вярват, че следните съставки са опасни за здравето, но има достатъчно доказателства, които сочат, че трябва да ги избягваме:

Ароматизаторът мононатриев глутамат. Това е Е621. Пазете се и от натриев 5-рибонуклеотид (Е635).

Изкуствени подсладители като аспартам, ацесулфан К и натриев захарин.

Консерванти като натриев бензоат (Е211) и серен двукоис (Е220), хранителни оцветители, особено Е104, Е110, Е122, Е124, Е132 и Е133. Проверете много внимателно етикета на силно оцветените газирани напитки.

 

Какво не пише на етикета

Напоследък се появиха опасения, че в редица наглед безопасни подправки като кайенски пипер, чили, червен пипер и в някои сосове се добавят изкуствени оцветители. Във Великобритания това доведе до държавна намеса и някои марки бяха буквално изметени от магазините. Проверките установиха съдържание на „Пара червено”, химикал, който обикновено се използва в печатането, и „Судан 1”, червено багрило, което се използва за оцветяване на масла и вакси за полиране.

Изследванията сочат, че тези багрила повишават риска от рак. Лошото е, че двата химикала се съдържат в огромен списък продукти. За някои от тях никога не бихте се сетили – пушено патешко например. Опасни са още „родамин Б”, багрило, което се използва в текстилната и кожарската промишленост, както и в производството на писалки. Контролът в ЕС става все по-строг и е крайно време да започне да се прилага и в България. За момента единственото, което можем да направим, е внимателно да подбираме местата, от които пазаруваме, и да четем внимателно етикетите.


За какво трябва да следим върху етикетите, когато купуваме храни и напитки?

Всички производители и търговци на храни и напитка са длъжни да поставят етикет на български език на предлаганите продукти. Само съставките могат да бъдат обявени и на други езици. Самото етикиране, рекламирането и представянето на храните не трябва да заблуждава потребителите. Важно е да се знае, че на храните е забранено да се обозначават свойства, които  приписват или подсказват  за предпазването от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.


Eтикети на храни

Етикетите на храните трябва да съдържат минимална задължителна информация относно:

наименованието, под което храната се продава;

списък на съставките на храната и количество на някои от тях;

срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се съхранява;

нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни;

име/фирма, седалище и адрес на производителя или на лицето, което пуска храната на пазара, държавата на произход при храни от внос, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната;

указания за употреба, ако е необходимо;

 

Храни съдържащи ГМО

Продажбата на храни съдържащи генетично модифицирани съставки е разрешена, но тя трябва да бъде съпроводена от съответната информация на етикета. Размерът на буквите в обозначението за съдържание на генетично модифицирани организми в продукти трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния. Текстът "СЪДЪРЖА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ" задължително се изписва на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят. Също така трябва да се посочи количественото съдържание на генетично модифицирания организъм и уникалния му код.

 

Етикети на напитки

Етикетите на напитки трябва да посочват на етикетите си най-малко:

 

    • състав на напитката, 

срок на годност,

наименованието и адреса на производителя или вносителя на съответния продукт

действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol.

 

Когато в състава на напитката се съдържат добавки, не е правилно да бъдат посочени само с техните Е-номера. Изискването е пред номера или наименованието да е изписана категорията им /консервант, антиоксидант, подсладител, оцветител/, от което е видно предназначението им. При наличие на подсладителя „аспартам“ Е 951, на етикета трябва да бъде изписан предупредителния текст „Източник на фенилаланин”, което означава, че може да предизвика алергична реакция при хората. При наличие в състава на някои от следните оцветители: Е 102, Е 104, Е110, Е 122, Е124 и Е 129, на етикета трябва да бъде изписано предупреждението: Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата.
При всички безалкохолни напитки и сокове трябва да се посочи видът на подслаждане чрез някои от текстовете „ с подсладител“,  „със захар“, или „със захар и подсладител“. При етикетирането на натурални сокове от плодове, произведени от плодов концентрат на етикета трябва да е посочена информацията: „произведен от концентрат“.  Нектарите от плодове се етикетират, като в обявения състав се посочва количественото съдържание на плодовете чрез израза: „съдържание на плодове минимум…..%”. 

 

Липсата на част от тези данни, води до съмнение относно безопасността на храната или напитката. 

 

Нашият съвет! При липса на задължителните реквизити на етикета на храните и напитките или при наличието на заблуждаваща информация,  сигнализирайте Българската агенция по безопасност на храните на телефон 0700 122 99 или изпратете съобщение на редакционната ни поща info@bulgaria.utre.bg.